Това е най-шарената тема, гледано откъм участници, и това ми е много интересно. Както и това, че всеки е споделил лично мнение. Ето и моята декларация, ако му върши работа на отворилия темата:
1. Съществува македонска идентичност на равнище нация, чиито корени се откриват у единични случаи от края на 19 в., и която става възможна след налагането на комунистическия режим в по-сетнешната НР Македония в края на 1945 г. (Причини: оставането на Македония извън границите на България през 1878; приемането на лява и комунистическа идеология; терорът от страна на сръбската власт; модернизирането в чужда среда, включително - в епоха на "техническа възпроизводимост" на пропагандата; политическата незрялост, а в последствие и икономическата слабост на България; силният регионализъм сред българите; примордиалисткият подход в българската национална доктрина).
2. Съществува книжовен македонски език, различен от българския книжовен език, като и двата се основават на развивалото се от Средновековието българско езиково пространство и на различни диалекти от него.
3. Тази идентичност може да съществува безпроблемно с всички околни (без равнището на кръчмарско-чалгаджийскиия патриотизъм и национализма) при положение, че: ползвайки миналото, се откаже от поставяне на "македонски" етикети върху него (да, и Александър, и Гоце Делчев, и Кемал Ататюрк, и майка Тереза са македонци, но са и грък, българин, турчин, албанка); приеме концепция за гражданска нация, при която всеки гражданин на РМ е македонец, но той може да бъде и българин, албанец, сърбин и пр., включително да е свободен да претендира, че е античен македонец, славянин, югославянин и пр.
За да изглежда като истинска декларация, завършвам с изказване на бивш български министър на външните работи: "двете страни могат да имат общо бъдеще, ако Р. Македония признае миналото, а България признае настоящето".
България вече извървя по-голямата част от пътя и в момента като че ли помага на Р. Македония да тръгне по него, въпреки съпротивата, която за щастие не е обща.