|
“Тагесцайтунг”: Караницата за картината от Батак
30 април 2007 | 19:50 | “Тагесцайтунг”
Институтът за Източна Европа към Свободния университет в Берлин отмени след остри заплахи научна конференция в София, която имаше за задача да изследва “националния мит” за кланетата в Батак, пише в свой коментар Ивайло Дичев, публикуван в германския ежедневник “Тагесцайтунг”.
Кой би помислил, че чрез застрашения символ, предизвикващ масова истерия, типична предимно за мюсюлманските общества, ще се изправи на крака именно България. Изследването “Батак като българско паметно място” трябваше да се проведе в рамките на проекта “Образът на исляма като враг - история и настояще на антиислямските стереотипи в България, по примера с мита за клането в Батак”. Вестници и телевизии (особено най-големите в страната, като тези на медийния магнат Рупърт Мърдок и германската вестникарска група ВАЦ), националистически настроени историци и високопоставени лица от държавния апарат се обединиха около идеята, че проектът отрича факта на дадените жертви. БАН отказа да бъде домакин на конференцията. Военни, членове на националистически партии и жители на Батак заплашиха открито участниците на срещата със саморазправа.
Божидар Димитров, който е директор на Националния исторически музей обяви, че ще заведе съдебен иск срещу ръководителя на проекта Улф Брунбауер заради отричане на историята. Едновременно с това ученият предположи, че зад фондация “Бош”, която финансира проекта, стоят богати турци, опитващи се да пренапишат историята на България, за да вмъкнат страната си в ЕС.
В духа на добрата комунистическа традиция и риторика телевизиите излъчваха ден след ден обикновени граждани, които изразяваха възмущението си и казваха, че българската наука трябва да бъде оставана по-добре на България. Мартина Балева, която също трябваше да участва на конференцията, бе обвинена, че е продала родината си за 2 000 евро.
Държавният глава Георги Първанов, който също е историк, определи проекта като провокация. Подобна среща няма място, защото не трябва да се допуска пренаписване на българската история. Първанов е социалист - в сравнение с изразените от него позиции неофашистите не му останаха длъжни. Берлинските учени се опитаха отчаяно да обяснят, че не става дума за отричане на факти, а за представяне на картини и възприятия. Институтът за Източна Европа стигна дотам да засили мерките за сигурност, тъй като Брунбауер получава всекидневно заплахи. И всичко това, заради някакъв си проект, който заедно с другите си задачи имаше за цел да доведе до намаляване на етническото напрежение, предизвикано от националните митологии. Как се стигна дотам? Едно от обясненията за това са сигурно предстоящите избори за Европейски парламент, които ще се произведат на 20 май в България и които са използвани като пропаганден лост от всички партии за демонстриране на защита на националните интереси. От тази гледна точка, според някои, Брунбауер бил пратен да фалшивицира българската история. Не е случайно, че в дъното на тази история са именно Димитров, шефовете на участващите в кампанията медии, държавният глава и бившите служители на тайните служби. Всички те имат стил да превръщат реалността в измислица. От вътрешнополитическа страна кампанията се насочва срещу ДПС? Дали ще изрази симпатиите си към отоманците? Всъщност крайно десните излязоха с предложение да бъде приет закон срещу отричане на кланетата и геноцида срещу арменците (по подобие на Франция). Този нормативен акт има за цел да спре Турция по пътя й към ЕС.
Националното единство по този въпрос е учудващо голямо. Защо българите непременно трябва да се чувстват като жертви? Една от причините за това бе спомената съвсем открито от един от лидерите на ВМРО: Щом са ни направили това нещо, тогава ние не трябва да се чувстваме повече виновни за промяната на имената им, с които режимът на Живков се бе заел през 80-те години.
Всичко това можеше да доведе до куриозна ситуация в иначе по принцип малката и мирна страна, ако не бе примера с Полша. Също като в Полша, сега след много години на чувствано унижение, изплуват с неподозирана сила националистическите страсти. Само че религията в България не е католицизма, а националната история. Костите на жертвите от Батак са предмет на обсъждания и анализи. Нищо чудно, че православната църква се присъедини към кампанията. През април тленните останки на цар Калоян бяха транспортирани в саркофаг до пантеона на българските царе в Търново. А когато мъртвите бъдат събудени за втори живот, живеещите трябва да са нащрек.
Чуждото не искаме, но и своето не даваме!
|
“Тагесцайтунг”: Караницата за картината от Батак
