Zaples, това е българската слабост, която е необходимо да бъде преодоляна.
В един постинг на Щъркот преди време тя прозвуча горе-долу така:
Но не можем съвсем да ги игнорираме и да станем враждебни към тях, те все пак са ни братя...
Това е заблуда! Те отдавна не са ни братя. Ние в България, по между си, отдавна не сме братя, а какво остава за братство с македонците..., хора принадлежащи към друго социокултурно пространство.
Социокултурно, на съвременния македонец му е по-близък всеки друг представител на някои от бившите югоетноси, отколкото българинът. Друг е въпросът, че от всички постюгота, македонецът стои най-близо до нас, но същевременно е и най-враждебно настроен.

Роднинските връзки, етнокултурните подобия и езикът не бива да ни подвеждат. Това са други хора, друго общество и един от най-големите им врагове и същевременно с това и крепител на единството и идентитета им, сме ние.

Така че, препоръчително е да сменим позата!