Господине Благун, съмнително е постигането на искрено приятелство със заявления от рода на "или..., или...". Още по-съмнително е това да се случи на междудържавно ниво, където приятелството е само изтъркан метафоричен израз от политическия език. На този език България и Македония непрекъснато са си "приятелски" държави и с изключение на "някои търкания" поддържат "отношения в духа на добросъседството и приятелството"... Но на един етнопсихологически език нещата стоят малко по-различно, а именно:

Македонското съзнание е женско съзнание с причинени от насилствено подчинение травми и в процес на възстановяване. Последното, което би пожелало това съзнание е да бъде грубо нападано. Като възможна стратегия за приятелство, то може да си представи само внимателното ухажване.
В този смисъл от ухажващия се очаква преди всичко атрактивност и представителност, като предпоставки за една по-решителна стъпка. Качества, с които в момента България трудно може да се похвали.
Но дори и тези качества не биха били сигурна гаранция за успех в усилията за промяна на македонската психологическа нагласа спрямо България, тъй-като травматичните рефлекси у жертвите на насилие се превръщат в техни личностни характеристики и служат за идентификация на жертвата...
Един вид, има ли го спомена за насилието, ще я има и Македония.

Продължение на метафората.

Македония представлява образа на насилвана от четирима мъже жена... Не са малко на белия свят този вид държавни идентичности. Най-популярният пример представлява Полша, която за разлика от Македония непрекъснато се стреми да излезе от тази си роля, заемайки несвойствени и мъжки пози, окупирайки части от Чехословакия малко преди ВСВ и играейки важна миротворна роля в Ирак...

Така че условия от рода на "или..., или..." ще водят само до предизвикването на истерични пристъпи на жертвата преживяла насилие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите