|
Ръзван Амарией
От Русе на юг, животът е по-труден и по “сив” отколкото в Румъния. Но особения ритъм на промените, може да накара българите да повярват, че след няколко години различията ще се задълбочат. “Всеки път когато преминавам през България с туристически автобус за към Гърция или Турция, реакцията ми винаги е една и съща: Майко мила, при тези, е по-зле отколкото при нас! Но моето мнение не ги връща от пътя, по който са поели, даже напротив...” - ето такива са впечатленията на Джордже Думитру, шофьор в известна туристическа фирма от Букурещ.
Наистина по пътищата почти липсват автомобили, различни от “Лада”, “Трабант” или мръсни камиони, целите покрити в черен прах. Пустите села с недовършени къщи и лакомията на митничарите и полицаите, могат да шокират всеки румънец, сблъскал дори за малко с мизерията, беднотията и рушветите в собствената си страна. Но въпросът, който си задават голяма част от нашите сънародници е: Защо българите си мислят, че са ни задминали по пътя към Европа? “Трябва да се опитаме да съдим обективно. Наистина България е по-малка и по-бедна от Румъния и това се вижда и в статистиките, и с просто око. От друга страна, българите имаха изключително силно лоби, стабилност и политическа последователност и успяха да привлекат повече туристи и инвеститори”, обяснява Сорин Йоница, председател на академичната общност в Румъния.
За учудване на грижовно създадените представи, положението на тяхната територия е много по-елементарно, отколкото при нас. Първите, които говорят за това, са макроикономическите показатели. БВП на глава от населението в Румъния за миналата година беше по-голям от този в България с 14 %. И средната месечна заплата, най-вече след въвеждането на единната данъчна ставка в Румъния, е с 21 % по-голяма отколкото в България, въпреки, че преди година и половина беше почти идентична. Колкото до търговския дефицит за 2004 г., бе по-голям в България с 46 %. И бизнес средите са по-малко претенциозни на юг от Дунав. “В Румъния, действителността на икономическите среди е несравнимо по-добра, отколкото в България. Там нещата са много по-нестабилни. За съжаление, в икономиката особено голямо значение има и общата представа, която се създава и по този показател, ние сме по-елементарни”, казва Дину Патричу, президент на “Ромпетрол”, румънско петролно дружество, което присъства и на българския пазар.
Но най-добре за живота на българина говорят статистиките. Например за продажбите на нови автомобили, при нас те са 180 000, а при тях - 20 000 (съотнесено към населението, при нас е три пъти повече, отколкото при тях). Или статистиките за завършените жилищни сгради през изминалата година - 30 000 в Румъния, за общи 21 800 000 живущи, съответно на 6 300 в България, за 7 800 000 живущи. Една проста сметка показва, че за да бъдат на нашето ниво, съседите ни трябва да построят 10 900 жилищни сгради.
И наличието на модерни форми за търговия е ясен показател за нивото на развитие на една страна. За сравнение, в областта на cash & carry, в Румъния до момента бяха отворени 28 супермаркета (21 магазина “Метро” и 7 магазина “Селгрос”), а в България, страна с приблизително три пъти по-малко жители от нашата, има само 7 супермаркета “Метро”. В София, град с население от 1,2 милиона души, има само един-единствен такъв магазин, а в Констанца и Брашов, градове с по четири пъти по-малобройно население, съществуват по два. Нещо повече, в България не съществува нито един хипермаркет (в Румъния има пет такива),а един mall е в строеж (на север от река Дунав вече “работят” шест, а на два им предстои откриване).
И по отношение на хипермаркетите със стоки от типа “Направи си сам”, българите не са по-добре от нас: само Praktiker е отворил един магазин в София (в Румъния има вече шест, с три комплекса Bricostore). Единствената верига, която има по-силно присъствие в България си остава и за 2005 г. Billa, с осем магазина, а в Румъния обявиха навлизането си за тази година, няколко големи фирми от тази област.
И по отношение на средният пазар можем да поговорим: в Румъния съществуват 20 пъти повече доставчици на телевизионни кабелни или сателитни услуги, което е с 11 пъти повече лицензи за TV постове и с четири пъти повече радио постове от тези в България. Също не е маловажен и фактът, че в Румъния се издават четири пъти повече книги отколкото в съседната ни страна, което е около 20 милиона, спрямо 4,9 млн. в България, а ръста на използваните кабелни телевизии е 55 % при нас, спрямо 45 % при нашите южни съседи.
Стигнах и до степента на осведомяване. Така според Националния статистически институт в София, в края на 2003 г. около 300 000 компютъра е имало в домакинствата, фирмите и институциите в България. Министерството на комуникациите и информационните технологии в Букурещ обяви, че за същата година в Румъния е имало 2,1 милиона компютъра.
Не на последно място е и официалната статистика на престъпността, от около 1 000 нарушения на 100 000 граждани в Румъния, съответно в България, на същия брой граждани те са 4 000, следователно не може да се каже кой знае какво, за обществото на съседите ни на юг от река Дунав.
Македончиня ряпа да ядат! 
|
Румъния: С какво сме по-добри от българите?
