Попа се усмихваше благо в сиянието на слънчевите зари, които проникваха през малкия прозорец.

- Е, може ли инак, там вси са наши брата - отвръщам аз.

- И юзбашии, и бинбашии, и всички? - пита домакина все тьн, като очарован от някой дивен сън.

- То се знае. И каймаками, и мютесерифи, и валии. До везир и цар.

- И сборуват они по наше, по бугарски?

- Е па как! - отговаря бакалина, задавен от смеха на някакво гордо удоволствие;
- нели са бугари,
нема да сборуват по турски я.

- Майки!..."

април 1903
"Как минуваше времето..."
П.Яворов


Interesno