1. Аз не мисля, че 45 години комунистическа република може да се нарече република. Имахме си един ген.секретар, шеф на държ.съвет и т.н. (ЦАР). От него всичко зависеше, неговият кеф трябваше да и наш кеф. Имаше едно "Народно събрание" което винаги гласуваше 100% това което е казал Първия (т.е. правешкия Цар)

Бъркаш цар–институция с цар–самодържец. Никога Борис не е бил бащицата на нацията. Борис е само личност. Короната (която не случайно се мъдри и на сегашния герб) е символ на държавност. Сега обаче това е картинка без покритие защото липсва главата, която да е отговорна за тази корона. Личността, на чиято глава се намира короната е само една персонификация. Короната не означава власт. Тя е символ на единство и държавност. Как не можеш да разбереш такова просто нещо? Симеон се яв ява само символ на един общонационален континюитет и перманентност – нещо, с което нито една от партийно оцветените институции (каквато е и президентската) не може да се похвали. Сравнението ти между Търновската монархия (демократична) и Тошовата република (еднолична диктатура) е смешно и изумително неграмотно.

2. Аз мисля, че 10 години градене на демократична република може да бъде компас за бъдещето. Според мен, това е нищожен момент от историята на България за да се правят кардинални изводи.

От историята – да. Но като отрязък на един човешки живот е една пета от неговата пълноценна част. Освен това, Търновската конституция не се компрометира, тя бе захвърлена най–безскрупулно от ония с винтягите. Това не означава че имаме нужда от нова. В Амeрика казват:"If it ain't broken, don't fix it." И си задай въпроса: Кого най–вече обслужва републиканската структура в нашите условия? И си отговори не с емоционални абстрактни обобщения за модерност и средновековие. Дали сегашната система ползва народът или партийците от разни бои, но с едно и също изповедание – да държат този народ финансово зависим, за да могат да го грабят, както си щат и да го правят на маймуна?

3. Мисля че за 10 години в България положението се променни коренно по отношение на демокрацията, по отношение на свободата на личността. Въпреки всичко постигнато е много.

За десет години в България положението се промени коренно от една идеологическа тоталитарна диктатура, към една икономическа такава, поддържана с тотално беззаконие, държавен бандитизъм до небесата, хаотична "икономика" и други такива "напредъци". Поживей малко навън да разбереш каква псевдодемоктация те язди и те плаши с лошия и всевластен цар.

4. Преди десет години не можехме и да си представиме че ще сме в преговори за присъединяване към Европейският съюз, че предстои влизане в НАТО, че вече пътувам из цяла Европа действително като европеец.

Напротив, представях си го много по–скоро и имаше всички предпоставки това да стане по–скоро. Ако не беше партизанската и бандитска борба за кокала да лашка страната безнадеждно отляво надясно и пак отново, но само не и напред, и това само с една цел – да могат добралите се до властта да се налапат. Това, което се постигна, беше ВЪПРЕКИ републиката, а не поради нея. А в изречението ти за свободното пътуване из Европа ключовият израз е "КАТО европеец".

5. Преди десет години имахме една централизирано губеща икономика, постоянно натрупващ външен и вътрешен дълг, единственото печелившо звено за някои (царедворците) беше незаконният трафик, продажбата на оръжие на страни от целият свят.

Пак не знаеш фактите. До 1979 година България нямаше един цент външен дълг. Той биде натрупан през осемдесетте, за да се храни народа и така да се задържи властта. Икономиката не беше работеща, прав си. Ама да те питам: Ти сегашната за работеща ли я смяташ. Че е децентрализирана е утопия, защото народът основно се надява на властта (сиреч държавата) да му вдигне заплатите (с някакъв неясен магически декрет и пари събрани от дърветата), властта да му намали разходите за парно и телефон, властта това или онова. Всичко от хазната. Това, батка в капитализма (тук в Щатите) се нарича европейски социализъм. Докато народът не започне да гледа за тези работи към частните компании и към частния работодател, не ми говори за децентрализирана икономика. Че е хаотична и бандитска – такава е! Това и е единствената разликата от тошовата...
6. Плюс това, народа от това люшкане от един авторитет към друг на два пъти избра комунистите на власт, което донесе безкрайни беди в икономически и политически план. Така че успехите на българската демокрация са ВЪПРЕКИ това а не заради.

Exactly my point! За това люшкане благодари на партиите и на републиката...

7. Аз искам българският народ да престане да бъде "народ", направляван, чакащ, искам в България да има общество, готово да приеме европейските ценности на всака цена.

??? С какво монархията би попречила на всичко това? За републиката е ясно – видяхме как пречи... Европейските ценности (и западните като цяло) не изключват монархията. Ни най–малко! Стига да работи...

И доколкото виждам (а виждам добре, повярвай ми) идеите на царя са тези, които най–бързо ще товедат индивида до това да се погрижи сам за собствената си паничка, а не да чака на държавната. Нарича се относителна икономическа независимост. Народът ще бъде управляван и лашкан, докато е беден – това е аксиома. Богат на държавна заплата няма да стане. Царят точно това и прави, целенасочено, обмислено маоже и болезнено отбива сукалчетата и ги праща на самоиздръжка – природен закон, също и основен при капитализма.

8. Затова, мисля че монархията е анахронизъм от средновековието. Тя е крачка назад, тя предполага прехвърляне на индивидуалната отговорност на всеки един член на обществото на бащицата на нацията. Искам българина да уважава Президента, не защото е наследствен и му е поданик, А ЗАЩОТО ТОЙ ГО Е ИЗБРАЛ.

Омръзна ми да повтарям, че царят в една конституционна монархия не е самодържец, никой не би трябвало да разчита (както и не разчитал преди девети) на просперитет чрез царя, никой и не би трябвало да се уповава на царя. Царската институция със своята несменяемост, надпартийност има символичен, общонационален, обединителен характер най–добре имунизирана от всички други е към партизанско интригантство, най–вече, защото съществуването и не зависи от избирателни машинации. Тя е постоянен, верен и несменяем гарант на държавата. Президентът (особено в нашия смешен случай) е една пионка в ръцете на партията, която го е издигнала (защото народът не би могъл да избере неиздигнат, нали), действията на който са неминуемо замърсени и влияни от грижата му да бъде преизбран. На практика цялото му президентство е е дна предизборна кампания. Научи се да виждаш тези работи...

9. Уважавам избора на българският избирател - сега е Първанов, той ще бъде и мой Президент, без значение личните ми чувства към него.

Без значение? Искаш народът да се състои от горди индивиди, а мислиш стадно. Та той не може да бъде мой президент. Точно защото съм имал причини да гласувам против него, против идеологията и визията на неговата партия! Или си толкова наивен да вярваш, че той ще работи за твоите интереси, които са противни на неговите партийни, че той ще бъде независим от влиянието на партията, в която членува, ще пренебрегне нейните интереси заради интересите на тези, гласували против него. Приятни сънища! Та нали затова една партия толкова се натиска, за министерските постове, за президентския пост – за да добия инструментите, с които да наложи на ЦЯЛАТА НАЦИЯ своята визия, своите интереси, а не тези на идеологическите си противници. Как може да не са ти ясни тези неща?...

10. Уважавам избора на българският народ г-н Сакскобургготски да му бъде министър председател. В момента който той изпълни обещанията си към нас, безкрайно ще го уважавам, но няма да промени мнението ми към монархията по принцип. Дотогава няма да мога, няма да съм искрен.

Предимствата на Симеон са в това, че дойде отвън и знае как работи запада, нещо за което досегашните ни управници, родени и израстнали "под крилото на партията" в най–добрия случай знаеха само през плет, че е непартиен и точно републиката му налага да се сработва и съобразява с партизанските реалности, да лавира, за да може да постигне мисията си. Че няма никакви други мотиви, освен чувството си за принедлежност и дълг към нашия народ и към съссем естественото си чувство за справедливост за възстановяването на една институция, на която е наследник, и която беше беззаконно и грубо изтръгната от политическия ни живот. В това не виждам нищо нередно. Недостатъците му са, че е подценил мерзавжината и партизанската злоба и ревност на българите, които са готови да потопят общата лодка, само и само да не я кара той. Вместо заресват го или не да му помогнат да я отведе по–напред...

Благодаря за поздрравите!

И натебе такива!

Вовата

ПС, за следващия ти постинг. Екзалтацията ти при посрещането на царя не разбирам. Аз се екзалтирам от действия от добри и работещи идеи и качествата и упорството на определени хора да ги прилагат. Един човек, па бил той и Симеон нищо не може да направи. И най–хищната акула, хвърлена в Сахара е беззащитна плячка за врабците. И най–свирепият тигър, метнат сред океана е само храна за раците. Дано царят да не е в ситуация като горните... Дано...