Вариант 1: извън струга - правиш си един еталон от метална пръчка 1650 мм и на някаква маса или рампа и застопоряваш от едната страна някакъв ограничител, който да ти служи за база и срещу него стойката с индикатора, като използваш пръчката еталон помежду им и нулираш индикатора, а двете стрелки за отлонението ги нагласяш по на 0.1мм от двете страни на нулата (това е ако е механичен); после натискаш жилото и го застопоряваш, така че накрайника на индикатора да стои отдалечен. Махаш еталона и на негово място почваш да търкаляш шайбите.

Така, да видим... Имам една здрава маса с фиксирана "база", т. е. ограничител и индикатор. Дотук - добре. Обаче, не е ясно как ще "търкалям" шайбите. По "базата" ли ще ги търкалям? Да я въртя, като пипалото на индикатора и точката на въртене да са в една линия, която да е перпендикулярна на базата е абсолютно невъзможно практически. Струва ми се страшно неудобно и без всякаква практическа стойност. При всяко преминаване ще знаеш отклонението само в едно направление на диаметъра, никога няма да имаш интегрална оценка за целия детайл.

Вариант 2: на струга - центрираш на струга един дорник примерно д40 мм и правиш пръчка еталон 805 мм. Закрепваш магнитната стойка с индикатора като използваш еталона за референс. После процедурата като във вариант 1 Тук само е дискусионен въпроса - понеже мериш отклонението не на диаметъра, а на радиуса - дали допустимата грешка (отклонението на индикатора) трябва да е +/-0.05мм или 0.1

Трябва да е +/-0,05. Но, се избягва донякъде от същината на задачата. В смисъл, търси се отклонението на диаметъра, не на радиуса. Възможно е един диаметър да се вписва в изисквания допуск, но да е отклонен повече от центъра. С този метод ще окачествиш шайбата като дефектна, а тя няма да е според задачата.