Към момента имам само едно уточняващо питане. Четейки http://en.wikipedia.org/wiki/Electrical_discharge_machining излиза, че самата теория на процеса е малко мъглява. За да се закача за нещо имам следния въпрос. Какви двойки материали е удчано да се използват за да има възможност за най-дълго ползване на инструмента? Ясно е, че да се прави един инструмент за еднократно ползване е малко повече от скъпо и тази технология трябваше да е умряла в зародиш. Освен за вадене на шпилки де. Там е оправдано. Значи, при малки токове е безмислено да се разчита на сериозен термичен ефект при голяма площ. По-скоро, дъгата пренася йони от инструмента към изделието, които избиват "парченца" от него, но не се захващат твърдо към него. При "отмиването" отиват във ваната и после се задържат от филтъра. На следващата стъпка пак. Въпросът е "частицата" тръгнала от инструмента да е такава, че да избие значително количество частици от материала? Иначе, за "клатенето" се получава, че едно клатене е една стъпка на обработка. Като стане неустойчива дъгата (не се пали при граничните параметри за конкретната ситуация) трябва да се вдига и да се мие, да се слезе на очакваното положение и пак да се клати с увеличаваща се амплитуда до постигане на дъга.

Гадни капиталисти! Това трябваше да е широко описано с времедиаграми, токове, напрежения, материали и т.н. Ама Китай ще им обади!