Вкарвал съм. Дават си ти фактура с тяхното ДДС. Колкото е, толкова. Махаме тяхното от цената. Начисляваме нашето. Продаваме. Връчваме фактурата на счетоводителя и месечния отчет от касовия апарат. Ако са издавани фактури и втория лист от тях. Ако са електронни му пращаме копия по мейла. По натам счетоводителят се оправя. Подробностите са си оставали негова работа, но е правена и данъчна ревизия след такива продажби и забележки не е имало.

Какво точно прави счетоводителят, си е негова работа. Моето задължение е да му плащам договорената сума.

Напоследък даже ми направи впечатление, че повечето фирми с които имам нещо общо от ЕС са си извадили ДДС номер и в България и имат банкова сметка тук. Иначе, регистрацията си и е някъде в Хановер примерно. Ако човекът ще търгува сериозно с тяхната стока може в едно бъдеще време да помисли и по този вариант.

В случая просто беше крайно невярно твърдението за двете кила и "направо в митницата". От където и да дойде стоката значение има цената по митническа декларация. Ако е от ЕС, декларация няма.

За конкретния случай. Еконт направиха представителство в UK. Еконт Мол се казва. Продавачът праща стоката на тях. Те ти я транспортират тук, като вече са я заплатили там. Ти плащаш цена на стока + транспорт. Да звънне и да попита. Иска се май да имаш договор за отложени плащане и да си юридическо лице.

Дори и от Китай да ви трябва нещо е хубаво да питате дали нямат представителство в някоя от страните на ЕС. Повечето фирми вече имат. Искате да Ви се прати от тази страна. Поне по документи. Така си спестявате много време и поредица от ненужни контакти.