Всичко е правилно, логично и така и трябва да бъде. Този който работи частно е човек с инициатива, подход и възможност да движи няколко проблема едновременно. Купил си е машини и е напуснал, защото му е писнало на дедовия да го заплашват, изнуждат и т.н. Той знае какво може, вижда, че има хора готови да платят за труда му и не вижда никакъв смисъл ежедневно да бъде унижаван заради 10'те лева които е изкарал отгоре. Тези хора е трябвало да ги гледате като писани яйца, а не да ги гоните. Поставя им се въпроса директно: "След като работиш частно на моите машини, с електроенергията която аз плащам и в помещението което аз отоплявам, какво ще получавам аз от това?" Ден за размисъл ... и човекът ти излиза с оферта. След време ще му се поиска да може да извършва и други операции. Предлага ти да се закупи еди каква си машина. Описва ти какви доходи ти ще получиш от нея, за колко време ще се изплати и кога ще почнеш да печелиш. Ако финансовото ти състояние го позволява, правиш този жест. Този човек никога вече няма да избяга от теб, защото това е "неговата" машина. Той си я поддържа, работи на нея, познава я и т.н. Ти печелиш от това, че все пак парита за машината са твои и твоите задачи на нея се изпълняват с приоритет от човек с гарантирани качества и умения.

Между другото, в това има един огромен плюс за работодателя, който малко хора оценяват. Страхът, че утре на Пешо ще му се накриви капата и ще си хване пътя, изчезва. Да не е луд! Страхът, че ще трябва да възложиш на Тошо да прави нещо, ама си го знаеш, че е пълно дърво и в най-добрия случай, просто няма да се осакати (за свършена работа и дума не може да става!), също изчезва.

Изобщо, важно е кинти да падат, а не ръководството да се величае, че то е по-по-най от целия персонал. Сина ми на 4 години така викаше "Аз, аз", когато ставаше въпрос да се направи нещо. Сега е на 8 и му е минал вече мерака. Ама на някои и до 68 не им минава.