Тези хартии се казват:
1. Длъжностна характеристика;
2. Длъжностна инструкция;
3. Правила за определяне на работната заплата.

И трите документа са рискови по съдържание и за двете страни. Работникът постоянно ще мрънка, че това не му влиза в инструкцията. Естествено това не би устроило работодателя който счита, че щом е наел работник то, работникът трябва да участва в производствения процес все едно, че това му е в къщи. Ако пък работодателят напише нормална длъжностна характеристика то ще се окаже, че ще провежда по 100 интервюта дневно за да доказва на кандидатите, че има отклонения от неговите изисквания като ценз, знания, предишен опит и т.н. Ще му писне и ще направи компромис, а след това ще се хапе отзад. С правилата за заплатата също е особено. Естествено е те да бъдат разработени на база "нужда за оцеляване". Все пак целта на работодателя е той да се развива и предприятието да върви напред, а не работниците му да имат по-скъпи коли когато той се чуди как да плати тока за месеца.

От всичко казано до тук следва, че на кандидатът трябва работата да му е интересна, да има алтернативен източник на доходи и да не е мрънкало. Такъв човек ще се съгласи и на 500 кинта защото ще го кефи творческия процес. На такъв човек пък от своя страна работодателя би дал процент от всяка продажба в която той е имал принос просто защото работникът е готин.

Нормално е кандидатът за работа да оценява състоянието на фирмата и нейните финансови възможности и сам да разбира кога е в тежест.

Редактирано от Bakлин Xpиcтoв на 01.03.06 21:02.