В случая става въпрос за изпарение. С магнетронно разпрашаване също е възможно, но там титановите частици не са така йонизирани и са по-малко склонни да образуват съединения. С класически магнетрон направо си е невъзможно.

Това, което ме притеснява основно, е работата на дифузионната помпа. Дори когато температурата на нейната печка се регулира електронно, тя явно не изпомпва винаги по един и същ начин. Влияние оказва охлаждащата вода, количеството и състоянието на маслото и др. По този начин, ако имаме избран вакуум за стабилизация, в различните цикли ще е вкарано различно количество кислород.

Отделно от това според законът за състоянието на идеалния газ(а и за реалния) влияние оказват обема и температурата на камерата. А, обемът се променя според количеството и вида на артикулите. Температурата на артикулите, дори да се следи преди поставянето им в камерата, също, макар и малко, ще се променя в последствие според вида и количеството им. С една дума дори да се следи и поддържа един вакуум, няма гаранция за еднакъв брой частици в камерата(дори, ако се приеме, че дифузионната помпа работи еднакво всеки път).

Тъй като TiO2 е прозрачен, илюзията за цвят настъпва при нанасянето му върху отразяваща подложка, обикновено чист Ti. Явно, получаващият се цвят зависи твърде много от дебелината на окисния слой. Интересно ми е, дали някъде серийно се произвежда цветно покритие(примерно синьо) с гарантирана еднаквост във всеки цикъл. Или примерно се получават няколко разцветки, като после се прави сортиране.