За последен път подхождам човешки, че откровено ми писна на дедовия...

За малка серия от твоите гъзобръкняци може да се подходи по следния начин.

Разделяш мислено половината окачалка на две части. Долна, която е с прави ъгли по ръбовете и похлупаче което дава извивките. Елиминираш издутините в крайщата с цел намаляване на цената. Подготвяш си дъските и ги даваш на произволно място да ти ги срежат на цифрова машина. В зависимост от работния ход на машината по X може да ти обработят и 50 дъски на един път. Похлупачето го проектираш така, че да е с постоянна дебелина по цялата си дължина. Опакото на похлупачето пак при същите момци да ти го направят еднакво с основата. Дотук може да ги навиеш, защото операцията е груба и може да се правят по много бройки с едно захващане на детайлите, един инструмент и т.н. После те отебават, ако са със здрави нерви. Иначе са те отебали много по-рано. Правиш си сам машинка която да върти два фрезера с подходящ профил, които се намират на определено разстояние един от друг и на определена височина от плота. Всяко похлупаче го минаваш между двата фрезера, като натискаш към плота. Полиране, лакиране и т.н. си ги знаеш. Нали си дърводелец, ебаси.

Ако от всичко което написах, нищо не ти просветна, не се притеснявай. Нормално е. Креативните хора в световен мащаб са под 5% и бройката постоянно намалява. Просто си в по-голямата група.

На уточняващи въпроси отговарям само срещу кинти. Ша стаам мангал, ебаси. Да го почувствате и вие целия, дето всичко ви е кинти и требе 'а се брулят као джанки за рикиджос. Таман сиги им е времето, ебаси.