Ден ВТОРИ!

Щом вчера не са ти казали, че ти си много над нивото на тази фирма и ще е добре да си потърсиш по-интелектуална (престижна, добре платена и т.н.) работа, значи, имаш шанс! Не се радвай и не се хихилчи! Много ги мразят тези, щастливите. И аз ги мразя! Усмивката е външен израз на слабоумието.

Тъ ... работното облекло. Ако фирмата не дава си набавяш сам. Трябва да изглеждаш еднакво с работниците. Ти с нищо не си повече от тях, даже си много по-малко. Направо нищо. Към момента единствено ядеш парите на собственика и му пълниш тоалетната. Висулки, дрънкулки, обички ... след 2-3 месеца ако типът на работата го позволява. За момента е абсурдно.

На сутрешния лаф мохабет като се раздават задачите ясно и открито питаш кой не е против да стоиш до него днес. Няма значение кой. По един или друг начин трябва поне по няколко дни да си до всеки един от работниците.

Някой прави компромис със себе си и казва с половин уста да дойдеш. Това ще е човекът който има най-малко работа за днес и поне до обяд ще те изтърпи. Да ама не! Тук има важен нюанс. МЪЛЧИШ! Какво са те учили, колко знаеш и т.н. на него му е последна грижа. И без това вече 100 пъти е съжалил за това, че ще те търпи да му дишаш въздуха. Хубаво е да си чистичък и да не му смърдиш на някъф одеколон. Изнервя. Нали целта е да крадеш от него, а не да доминираш над него. Отивате до машината. Той си работи неговата работа. Ти не пипаш нищо. Скромно споделяш, че ще бъдеш до него на безопасно разстояние и ако той прецени може да поиска от теб някакво съдействие. Не използвай думата помоли! Повтаряй си постоянно колко нужен ти е той и колко безумно ненужен си му ти. По някое време той сам ще започне да ти разказва какво прави, защо го прави и как го прави. Не се опитвай да спориш дали е правилно или не. Щом го прави и му плащат, значи за момента фирмата не разполага с алтернатива и е доволна от това което има. Задължително се постарай да вмъкнеш темата за документацията по която работи. Чертежи, технологични карти и т.н. Продължаваш да не пипаш копчетата и да не му се вреш в ръцете. Ако ти предложи да опиташ не се хвърляй веднага да въртиш ръчките! Попитай какво трябва точно да направиш и за кое да внимаваш. Повтори му това което ти е казал и го попитай правилно ли си разбрал. Поискай да бъде близо до теб за нда не скапеш нещо. Свърши само и единствено това което ти е казал да правиш и му благодари за оказаното доверие. Идва обедната почивка. Попитай го може ли да почистиш около машината. Няма повод да ти откаже. Самата машина не я пипаш по никакъв начин. Чистиш като за последно. Нали утре ще искаш да станеш началник и ще искаш машините и помещението да изглеждат по същия начин както ти в момента ще го направиш. Между другото, това страшно се запомня. Докладвай за свършената работа и продължавай да се стараеш да не се пречкаш. Следобедът минава тегаво, но някак си минава. Половин час преди свършване поискай да почистиш и подредиш инструмента и машината. Това е много важен момент. Трябва да запомниш всичкия инструмент какъв е, в какво състояние е и къде обичайно се намира. Утре ще можеш да решаваш конкретни задачи не виртуално, с някакъв несъществуващ извън каталозите инструмент, а с този който вече го има. Попитай как се процедира ако счупиш инструмент. Естествено, инструмент се чупи дори и при най-внимателна работа, но това ще ти помогне да не се изпотиш и пребледнееш при първия счупен метчик от теб лично. Няма неизвестност. Знаеш какво да направиш и на кого да кажеш, а това съвсем не е малко. Вечерта искаш разрешение да почистиш машината. Трябва да изглежда като от завода! Без да я боядисваш де. Нали и утре ще трябва да се работи на нея. При почистването преглеждаш всички шалнгове, тръби, кабели и т.н. за повреди. Записваш си ги в тефтера който винаги ти е в горното джобче на куртката. Без тефтер не може!!!
Това с чистенето е много важно. Предизвиква асоциация за подреден човек. Т.е., на теб може да се разчита. Е, ако все пак не се окажеш дърво в следващите дни де. Изпитанията тепърва предстоят.

Отиваш да пиеш една бира. Спиш!