И аз преживявам нещо подобно.Бяхме 6 години и малко заедно и се разделихме преди 4 месеца.Той поиска да се разделим. Още много го обичам, но се старая да не ми личи.Около мен има достатъчно познати, които само чакат да ме видят тъжна и веднага започват да злорадстват. Опитвам се да не им давам поводи.
Много хора биха казали,че това моето не е любов , а наранено его. Но не е така. Познавам се прекаленно добре. Всеки един от вас знае какво е си влюбен. Как пулса ти се засилва само когато го/ я видиш или чуеш името му.
Имам хиляди въпроси и само евентуални отговори. Няма даруга жена. Знам,4е е питал за мен. Видяхме се случайно и се държа уж само приятелски, но ми прави комплименти, позоли си даже да ме погали по лицето. Малки знаци,които ти дават надежда. А тя умира последна.
Съгласна съм,че в повечето случаи когато залепиш вазата, личи къде е къде е била пукнатината. Но понякога лепилото е много добро, а майстора е положил неимоверни усилия и едва се забелязва. Аз вярвам в съдбата ... Ако ти е писано да си с един човек, никой и нищо не може да ви попречи. А ако ти е писано да не си с него, никой и нищо не може да ви събере.