Мислех да го подмина, още повече като видя подобна гадост като т. нар. латиница, не си правя труда да я чета. Но това твоето е направо отвратително. Сигурно никога не си чувал, а и вероятно не си и помислял, че да обобщаваш и глобализираш по подобен начин, е признак на висша форма на простотия. Както и да е, прекалено си порастнал, за да се учиш на нови номера. Но е жалко, пропуска, нечий...е огромен. Та да си дойдем на думата. Откак се помня, съм се трудила за всичко, което имам. Като започнеш от пълното ми отличие в училище, до изключително доброто ми положение днес. Никой не ми е давал даром, от никого не съм го и искала. Но днес, оказва се, аз имам проблем...с някои мъже. Можеш ли да се досетиш защо? Защото казват, че съм хубава, прекалено добра, много умна, и за да довършим списъка на отвратителните ми качества - финансово независима. И това уви, смачква много, наистина много мъже. Без да помислиш дори, той тайничко се комплексирал... Гадна работа. Това разбира се не ме направи песимистка, нито плачка някаква. Напротив, още вярвам, че онзи истински идеален за мен мъж е съвсем наблизо. И никога не бих се осмелила да нарека всички мъже мухльовци. Както и да е, едва ли ще разбереш, там дето си се "възнесъл", тези мравешко-нищожни разсъждения дори като ехо не стигат...вероятно. Остани си...с какво всъщност? Дори да ти пожелая нещо е трудно, нали нищо не ти е останало, не й стойностно.