Жалко за тебе, Umoren.
Много добре разбирам как се е чувствала жената, която си обичал. Не се учудвам на съвета, даден от майка ти - мога да предположа на колко години е тя, а също и ти... Най-тъжното нещо, което се наблюдава при повечето български мъже, е че на години са пораснали, но на интелектуално ниво -- като задължения, отговорности, отношение към "любимата жена /не само в смисъл, че правят любов с нея.../ -- са 12-годишни хлапаци.
И аз бих могла да напиша своя прякор Уморена, в този смисъл. Уморена да получавам рози /но не само виртуални, приятелю - истински, също/ и обяснения в любов, а зад думите да стои бездействие и очакване АЗ да решавам кое и как, АЗ да бъда силната, АЗ - понеже съм едва ли не обожествявана...
Ако наистина си обичал жената, за която сега така жалиш, би следвало да й го ПОКАЗВАШ - всеки ден, по малко. То е да запомниш любимото й цвете, какво обича да яде, как обича да прави любов, и никога да не си омръзвате...
Това се отнася и за жените, по отношение на мъжете.

Не знам дали трябва да ти пожелая тя да ти прости. Не знам дали ТИ заслужаваш да ти бъде простено. Желая ти единствено да бъдеш щастлив - с която и както можеш.