Моника, благодаря за мнението. И за съветите. Какво значение има колко си и дали въобще си по-голяма от мен? В любовта такива понятия няма. Нито мога да повярвам на някой, който казва обичам те почти, или мразя те почти!
Права си за всичко и не се подигравам на думите ти, напротив. Чувствам се много по-уверена в себе си, много по-силна, много по-чувствена и знам, че някой ден пак ще обичам. Откъде накъде моето сърце ще отиде по дяволите заради някакъв идиот, влязъл по погрешка в живота ми, възползвал се от моментната ми слепота дошла заради непредвидена буря в душата ми?
Минала съм през всички етапи. От момента, в който не исках да видя, че слънцето все пак продължава да изгрява всяка сутрин напук на моята болка, която ме караше да стена и да се влача по земята като ранена. През безчуствието към самата себе си: абе все ми е тая има ли ме, няма ли ме...През инатливата си природа да тръгна отново с рогата напред напук на всичко и на всички. През леко избистрящата ми се картинка. През страхът да срещна палачът на сърцето ми очи в очи и да го подмина като непознат на спирката. През яростта и омразата. Първо към самата мен. После към него. После към всичко живо...И така...до безразличието, което днес изпитвам към този, заради когото се показах пред цяла България. Не съжалявам, защото казах много неща, които днес се сбъдват. Единственото, което бих променила е последната ми реплика - винаги ще те обичам..Излъгах. Вече не го обичам. Страшното е, че не го и мразя. А още по-страшното е, че направо ми е безразличен. Гледам го и се питам познавала ли съм го. Виждала ли съм го преди този? Чудя се как съм спирала погледа си върху него, след като днес дори това не мога да направя? Въздух и празно пространство...това е той днес. И знаеш ли, добре ми е. По-добре ми е от всякога. Не съм спряла да имам самочувствието на харесвана жена, на хубава жена. Гъделичкат ме все така мъжките погледи, както всяка друга. Но...вече не съм същата. И по-добре!
Миналото лято навърших 25. И отворих нова страница в живота си. В нея няма място за страхливци, които плачат на рамото ми вместо да ме погледнат и да потънат в очите ми...
Желая ти щастие, явно си го срещнала, хвани всеки един миг от него!