|
Местоположение
Град Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланините на Стара планина. Намира се от двете страни на р. Осъм, която, излизайки от скалистата теснина, прави няколко красиви извивки. Изборът на мястото за заселването му - между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш бунар, е продиктуван както при всички средновековни градове повече от стратегически, отколкото от климатични съображения. Това местоположение на Ловеч е причина той да се развие като важен комуникационен възел, а не на последно място е засилвало и отбранителните му възможности. През него в миналото е минавал най-късият път от Дунава за Бяло море и от София за Черно море. Релефът на околностите на Ловеч е хълмист и силно пресечен. Разликата между надморската височина на града край реката и тази в горните части е около 80 м. Хълмистият релеф създава голямото природно разнообразие и привлекателност на града. Ловеч е обгърнат от красива равнина. На югоизток той се огражда от малката гола височина Хисаря с останки от стара средновековна крепост. На изток градът се е сраснал със стръмните скали на хълма Стратеш, който е благоустроен в градски парк и е любимо място за краткотраен отдих.
В ловешките околности интерес представляват пещерите. Варовиковият характер на скалите е позволил да се създадат много карстови форми. Ловешките пещери, разположени в красивия пролом на р. Осъм, са били обитавани от първобитния човек. Известни са около 16 пещери.
Община Ловеч заема 946 кв. км площ в североизточната част на Ловешка област. Тя обхваща 22.89% от територията на областта и е на първо място по големина в сравнение с другите седем общини. Има 35 населени места, от които 34 села и 1 град. В административно отношение граничи на север с Плевенска и Пордимска община, на североизток - с Летнишка, на изток - със Севлиевска, на юг - с Троянска, и на запад - с Угърчинска община. Град Ловеч е на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.
Ловеч се намира на:
150 км от столицата на Република България – София
100 км от аерогара Горна Оряховица
100 км от речно пристанище Свищов
300 км от морско пристанище Варна
150 км от граничен пункт Русе
40 км от железопътен център Левски
Релеф
Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини, на запад - източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район.
Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен.
Град Ловеч се намира в Средния Предбалкан. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини и широко отворена на север. Ловчанските височини (665 м н.в.) представляват продълговати ридове и хълмове с предимно плоски била и стръмни в горната си част склонове по поречието на река Осъм.
Градът има компактна форма и заема речните тераси на р. Осъм. Средната надморска височина е 200 м. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир (450 м н.в.), който огражда града от юг и чиито източни и южни склонове се спускат стръмно към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Основната част от гр. Ловеч е разположена в най-ниската си част на 150-190 м н.в. с наклон на терена 3-8%.
Климат
Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12 С. Ляюто е сравнително горещо, а зимата - студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20 АС, а в близкия град Плевен - 24 С. Това говори, че микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, тъй като е запазен от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.
Количеството на годишната валежна сума (6,55 л/м2) в Ловеч е по-голямо в сравнение с районите на съседната Дунавска равнина. Почти две трети от валежите падат през пролетта и лятото, което е благоприятно за селскостопанските култури. Преобладават западните ветрове.
Климатичните условия на Ловеч още от древността са били благоприятни за живота на човека и неговата стопанска дейност. Околностите на града са заобиколени от китни лозя и овощни градини. На югозапад се очертават широколистни горски формации. Те често се редуват с ливади, поляни, храсталаци, извори, създаващи разнообразието на пейзажа.
Почви и минерални ресурси
Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долините на реките - алувиално-ливадните.
Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30-35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове - сливи, круши, ягоди, праскови.
Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло.
Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания. При комбинирано торене и напояване на тези почви се получават високи добиви от селскостопански култури. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.
В геоложко отношение територията на община Ловеч е изградена от седименти на долната креда – апт, и отложения на кватернера.
Аптският комплекс е представен от три хоризонта - песъчливо-мергелен, ургонски и теригенен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници,
Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели.
Териерният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си.
Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини.
Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини.
Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси - свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др.
Водни ресурси
Повърхностни води:
Град Ловеч е разположен на двата бряга на река Осъм, която е десен приток на Дунав. Образува се от сливането на реките Черни и Бели Осъм. За начало е приета река Черни Осъм, която извира югозападно от връх Левски - Троянско-Калоферския дял на Стара планина.
Река Осъм тече в северна посока, пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана, при град Ловеч завива на североизток и достига град Левски, Тук отново тече на северозапад и между с. Черковица и гр. Никопол се влива в р. Дунав. Дължината на реката е 314 км, а водосборната площ - 2820 кв. км. Водосборната област в горната част е добре залесена - бук и дъб. Дължината на реката до гр. Ловеч е 74.12 км, водосборната площ - 907 кв. км. Водният отток е неравномерно разпределен през годината. Подхранването на водите на реката е снежно-дъждовно.
Най-високият воден стоеж в реката е отчетен през 1964 г. - 400 см, а най-ниският - 12 см, през 1993 г. Средноденонощното водно количество е 314 м3/сек, а максималното - 885 м3/сек.
На територията на Ловеч река Осъм приема своя ляв приток Гознишка бара и няколко дерета.
Оттокът на р. Осъм е нарушен от изградените на р. Черни Осъм две водохващания, които заедно с каптажа на извор Стенето образуват т.нар. група "Черни Осъм", която подава вода за водоснабдяване на населените места в Ловешка област, в т.ч. гр. Ловеч.
Подземни води:
На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови.
Пукнатинните води са формирани в скалните комплекси от мергели„ пясъчници и варовици. Циркулацията им се извършва от пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи.
Карстови води се формират във варовиците. Подхранването им става както от атмосферните валежи, така и от пукнатинните води.
Поровите води са формирани в алувиалните песъчливо-чакълести отложения на р. Осъм. Подхранват се от инфилтрацията на атмосферните валежи и от водите на р. Осъм, с които са в пряка хидравлична връзка. Нивото им е установено от 0.50 до 3.00 м от повърхността. При високи строежи на водите в реката нивото на подземните води също се покачва. Те не са агресивни спрямо цимент, етернит и бетонови съоръжения.
Наличието на редуващи се окарстени варовити комплекси с мергелно-песъчливи, съчетано с редица гънки и разседи, създава условия за съсредоточаване на подземни води и образуване на карстови извори при Ловеч - Гурковото (1.5-10 л/сек) и Владишкото (0.4-27 л/сек).
Подземните води в района се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване.
______________
spider4o - СУ 2:0
|
География [re: spider4o™]
