Дъждът се смее с глас като хлапак,
намислил новата си дяволия -
помита шапки, шлифери и прах,
преструвките гримирани измива;
прегръща дръзко пъстрите поли,
по устните задъхано се стича...

Хвърли чадъра - нека да вали!
Ще можеш ли в дъжда да ме обичаш?

tu non sai quello che sto passando...