|
|
| Тема |
 Да се смея ли... |
|
| Автор |
ШokoЛaдa () |
|
| Публикувано | 15.03.13 11:22 |
|
|
|
или да плача?
Накратко историята, сваля ме мъж, който ми беше ученическата несподелена любов. Той не ме позна, въобще не ме помни от училище...
Накратко....бях седнала в кварталната пицария и идва един и попита "свободно ли е?"...Понеже съм си разсейка и бях се отнесла и въобще не забелязах кой е... Седна поръча и чак тогава ме заговори....вдигнах поглед и буфффф...смразих се. Запознахме се, ама защо ли аз знаех кой е........Та тогава направих нещо, което не бях правила от дълго време....отворих торбата с лъжите...какво ми дойдеше на акъл това говорех...че не съм от квартала, че съм под наем тук..че...съм учила в Стара Загора /хич не знам това от къде/...и т.н. и т.н. Както и да е...разменихме си телефоните, скайпа и т.н., но в момента дилемата ми е, да го опозная ли този човек или докато е време да сложа хиксчето. Първо излъгах и от това ми тежи, второ аз бях влюбена в онова момче, а не в мъжа от пицарията....и трето...абе има и 10-то, ама не е толкова важно...
Та каво ще ме посъветвате....да опозная ли мъжа в онова момче или да не си развалям прекрасният образ на спомените....
Не говоря за връзки...а за опознаване...
| |
| |
| 
|
|
