|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Да се смея ли...
|
|
| Автор |
ШokoЛaдa () |
| Публикувано | 15.03.13 11:22 |
|
|
или да плача?
Накратко историята, сваля ме мъж, който ми беше ученическата несподелена любов. Той не ме позна, въобще не ме помни от училище...
Накратко....бях седнала в кварталната пицария и идва един и попита "свободно ли е?"...Понеже съм си разсейка и бях се отнесла и въобще не забелязах кой е... Седна поръча и чак тогава ме заговори....вдигнах поглед и буфффф...смразих се. Запознахме се, ама защо ли аз знаех кой е........Та тогава направих нещо, което не бях правила от дълго време....отворих торбата с лъжите...какво ми дойдеше на акъл това говорех...че не съм от квартала, че съм под наем тук..че...съм учила в Стара Загора /хич не знам това от къде/...и т.н. и т.н. Както и да е...разменихме си телефоните, скайпа и т.н., но в момента дилемата ми е, да го опозная ли този човек или докато е време да сложа хиксчето. Първо излъгах и от това ми тежи, второ аз бях влюбена в онова момче, а не в мъжа от пицарията....и трето...абе има и 10-то, ама не е толкова важно...
Та каво ще ме посъветвате....да опозная ли мъжа в онова момче или да не си развалям прекрасният образ на спомените....
Не говоря за връзки...а за опознаване...
| |
|
|
|
Е, то с опознаване се започва, връзката е на един по-късен етап. Май нямаш голям избор, след като си оплела конците още в началото, а и това, което е било преди няма как да се върне, или да е същото. По-добре си запази хубавите ученически спомени, повече от сигурен съм, че момчето отдавна е порастнало и едва ли има нещо общо с това, което е било преди години.
С две думи, моето мнение е да забравиш за случайната среща и да не си губиш времето с минали неща.
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
|
|
Всичко зависи от това какво е било поведението му когато вие сте били ученици.
Примерно ако някоя от тези в които съм бил влюбен в училището навремето през 90те ми кацне след 5-10 години време когато се предполага, че ще живея безгрижен и добре уреден живот при условие, че тогава когато съм бил незрял ме е отхърлила по най-брутален и вулгарен начин аз няма да им дам абсолютно никакви шансове....
| |
|
|
|
Имам един приятел, на когото съм нещо като ученическата неосъществена, но не приключила любов, т.е. и сега продължава да е влюбен в мен. Поне той така твърди :))) - дали е вярно и възможно, не знам. Но това се явява сериозна пречка в общуването ни и опознаването ни като вече уж зрели хора. Държим се като шестнайсетгодишни, което е много приятно, но обичайно завършва с кавга - не можем да излезем от модела на миналите си взаимоотношения.
Да, зрелостта ни е под сериозно съмнение. :))))
Та, дай си сметка какво точно искаш. :)
| |
|
|
|
Да, може би си прав.
Но пък от друга страна ме човърка любопитството, що за човек е в момента...каза, че е разведен, ама то всички мъже са разведени или пред развод, като свалят жени....
А за лъжите не знам.....отдавна не съм го правила...ама много отдавна...явно това е била някаква защитна реакция...или пък желание да не разбере коя съм......странна реакция извадих и въобще не знам защо....
Но едно знам със сигурност, не искам да лъжа повече...тежи ми....
Но ще видим де, то времето ще си покаже...
| |
|
|
|
Той беше едно вечно усмихнато момче...с ужасно чаровна усмивка и до днес я е запазил....
Ама...не съм била отблъсквана, той просто не знаеше, че съм влюбена в него, не пожелах никога да му го кажа...
| |
|
|
|
Не си направила нищо лошо и погрешно. А колкото до моите несподелени любови-каквото са посяли това и пожънаха. Сяха омраза през 90те и 10 години по-късно пожънаха моята ярост. Именно тази ярост ми донесе днешното материално благоденствие. Като награда за усилията ми в университета и във фитнес-залата. А тези усилия бяха наистина зверски!
| |
|
|
|
Мен никой не ме пита какво искам....нещата ме върхлитат и аз не мога да се осъзная какво въобще ми се случва....
Преди си имах един затворен, монотонен живот...от работа в къщи, дете, мъж, семейство, работа...и си знаех...а сега?
Май се оставям по течението и каквото стане...
| |
|
|
|
То и аз до преди две години не бях писала във форум и чела в дирските клубове.
| |
|
|
|
Няма ли нещо по-младо .......... (знаеш, че се шегувам)
И съвсем сериозно , що ти трябва да ровиш в нафталина?!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
