Това с "биологичния часовник" ми е мнооого като клише, ама щом толкова много го повтарят хората, може пък и да е вярно.

Базиран на миналия си живот, едва ли ще намеря някой злад 4 месеца! Това ми се случва средна през 5 години! Аз НЕ бързам! Аз искам поне МАЛКА гаранция, че не си губя ценното време (мдааа, наречи го "биологичен часовник") компрометирайки бъдешето си, докато чакам някой да ме заобича. Обичам да го подрепям,а това се случва често с тая му нерешителност и после той често ми е благодарен. Просто понякога си мисля, че забравам да се погрижа за себе си и това не е много .... умно.