Изчаках някой друг да те провокира, за да хвърлиш светлина върху момента и сега вече мога да ти отговоря, макар да не съм мъж /колкото и странно да ти звучи, един мъж, не може да ти каже какво мисли друг мъж, само ще си набута собственото мислене в думите, както и една жена за друга жена, защото еднополовите не се привличат и нямат интерес да се опознават като такива, ако ме разбираш (освен ако не питаш някой гей за мъжете, тогава ще има ефект)/.
Та, момъка не е нито нерешителен, нито комплексиран /с тази думичка се спекулира много яко, защото комплексите са горивото, което ни кара да се развиваме и вървим напред, т.е. ако няма комплекси, ще е по-зле/.
1. Ти не си Жената. Това не значи, че не те харесва, обича, желае, просто не си тази "в чиито очи вижда децата си".
2. Младежа е достатъчно осъзнат и отговорен, за да има разбирането за себе си, че още не е достатъчно съзрял за дом, семейство и деца. А това е като да осъзнаваш, че не си достатъчно добър шофьор, за да се качиш на булит, т.е. евала на младежа, че не се поддава на моментни емоции и не прави заради тях стъпки, които биха навредили не само на него.
3. Ти не си наясно със себе си и определено криеш от самата теб си, какво искаш, което те прави нерешителна и комплексирана /в смисъла, който влагат по горните люде/. Не търси причината за собствените си чувства в младежа, а в себе си. Помисли, какво чакаш 2 години да стане? С какво се примиряваш и защо? И какво значи, че си го "взела", като е пределно ясно, че той не се е дал, а изживява с теб само миговете на взаимност?
Както казва народната мъдрост ... от всяко дърво, свирка не става .... т.е. не от всяка двойка мъж и жена става семейство, колкото и да се харесват, обичат и т.н. и не защото са от различни националности и т.н. битовизми, които изреди Лости, а поради други изцяло личностни причини и такива над които нямаме власт.
С други думи ... махни думите и виж делата ма момъка /като на ням филм/, махни и кошницата, която си тръгнала да пълниш /с желания за бъдещето, заради които се примиряваш с настоящето/ ... хайде сега честно кажи на себе си, щастлива ли си с този човек в този момент?
Ако е "да", изживей си мига, без да се опитваш да го моделираш спрямо собствените си желания, защото следствието от любовта не е непременно "дом, семейство и деца". Ако е "не" ... какво правиш с него? И най-вече, защо си мислиш, че можеш да промениш някого /от всяко дърво да направиш свирка/, а не го приемаш такъв какъвто е и не си с него, заради това което Е, а не заради това, което си мислиш, че ще стане?
Не търси Истината между редовете, тя винаги е на най-видните места, а именно на редовете. Междуредията са вероятности, а редовете са възможности. Сама можеш да прецениш, кое е по-близко до реалността и възможността да се случи.
п.п.
Не се притеснявай, ако не можеш да ме разбереш ... разбирането идва с опита.
|