Живот, а след живота пръст...
две шепи връз ковчега.
Дали във сняг или във дъжд,
или пък в лятна жега.

Животът простичък е, зная,
живееш без да спреш.
Дали добре, дали пък зле,
но най-накрая мреш.

Когато плачеш няма кой
сълзи ти да изтрие.
Когато страдаш без душа
другарчето се крие.

Кому е нужна таз съдба,
защо да я живеем?
Защо да страдаме в тъма,
защо да не попеем?

Това не зная нито аз,
но може би съдбата,
го знае щото тя добре
разказва ни играта.

Но някога, в един момент,
съдбата се измаря.
И нови пътища пред нас
внезапно тя отваря.

Дали ще хванеш път трънлив,
или пък път широк.
Дали ще бъдеш ти свенлив,
или пък мушморок.

Ще кажеш, туй е свобода,
а може би съдба.
От пра-пра-старата игра,
"живот на таз земя".

неизвестен автор.

Задължение на мъжете е да го държат еректирал, докато жените се задоволят!!!