|
Тема |
Re: Хайде малко поезия [re: Изa бeлятa] |
|
Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
|
Публикувано | 30.05.10 13:29 |
|
|
Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.
Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.
И далече по чукарите, където
утринна мъгла дими,
мигом от крилатия ветрец подзето,
бодро ехото гърми.
Верен удар удара спокойно гони,
екнат сънните гори;
а скалата пука, цепи се и рони
в кехлибарени искри...
— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
Смирненски го е писал за теб,митафуричну
Говори ми ... умирам за глупости....
|
| |
|
|
|