Клубът е Любов. Същността на Християнството е Любов, това е и името на Бог.

Има само една едничка Любов. Няма разни видове. Но това е сложна тема, която мога да аргументирам и обясня във всички религии и учения, философски и строго материалистични. Не се хваля, просто много четох, анализирах различни учения, мнения и т.н.

Човек е в Плът, на материалната Земя. Това не е случайно и остро съм несъгласен с Богомилите (Източните Учения), че само по себе си е Зло. Такова твърдение е Лицемерно и Разрушава Човечеството!!!

И тъй, като краен израз на Любовта се включва и тялото, иначе биха се задействали редица деструктивни механизми - известно е, че не-яденето на сладко води до проблеми с характера, че лишаването от секс подлудява, че АКО В ПЛЪТТА СИ ПОГЛЕДНЕШ БОГ В ЛИЦЕ - Умираш!!! Не издържаш нивото на Благодатта и Тялото ти умира, това е описано на много места, но най-ясно при историята на Мойсей.

Споменах, че Адам в Рая, в присъствието на самия Бог имаше нужда от Ева, без дори да е чувал за Жена преди това. И, вярвам, тук няма циници, които да допуснат, че Адам е искал Ева по сексуални причини, което е потвърдено и от текста - понеже не я докоснал чак до изгонването им от Рая...
Впрочем дори Апостолите имаха съпруги.

"Тръпката" от (Човешката) Любов не е сексът, а факта, че на някого му пука за теб самият, грижовността... Влюбването в тялото на другия не е толкова материалистично - по-скоро е като любовното съзерцание на красиво цвете, на звездна мъглявина, на цветна дъга, слушане на прекрасна музика, на усещането на благовоние, например роза, на което не можеш по никой начин да се наситиш... Наслаждаваш се БЕЗ СТРАСТ, а по същия начин както и в Божията Благодат на всяка усмивка, движение, на начинът, по който косата пада или се движи от вятъра...

Да, ЛЮБОВТА Е ЕДНА, няма значение естеството на обекта.
Не знам дали сте го изпитали в тоя материалистичен 21 век. Аз съм се влюбвал истински (в известна степен) само веднъж! И НИКОГА не съм мислил сексуално за жената, която харесвах... Не случайно Рицарите се прекланяли пред Дамата на Сърцето си, като пред Богиня...
Платоничната Любов е истинската Любов... Тази любов, макар и в същността си не-сексуална, показах, че е изрично свързана за тялото. И точно тук се вижда ясно, онова, което по-горе описах - близостта може толкова да разтупти Сърцето, да предизвика прилив на Хормони, Ендорфини в Мозъка, щото Човек или да полудее или направо да умре... Тогава тая натрупана Енергия се Заземява в Секса. Само тогава Сексът е нещо нежно и красиво, а не зловеща и мрачна скрита заплаха, както е в Света!
Ситуацията е същата при едно Чисто Духовно Хваление към Бог. Затова, човек има време за Храмът, но иначе отива да работи, т.е. да се заземява - да "слезе на земята". И т.н., и т.н.
В действителност като Духове ще имаме много по-голяма възможност да се отдадем на ... "емоции" не е точна дума, думата е Благодат=Любов.

аЛиса спомена - научи се да харесваш грозните, да изпитваш обич към оня, който те измъчва...
Зачи "решението" й, може спокойно да се обобщи така:
- щом си грозен - харесвай грозните; Аз споменах и по-нагоре нещо, но тук ще го кажа съвсем ясно - Ако външно съм грозен, мислиш ли, че вътре в ума/Душата си съм по-различен от вас?! Защо аз трябва да мога да Не харесвам красиви, а съм длъжен да харесвам грозни!? Как да се задължа насила?! Вие, красивите, защо не можете да харесвате грозни, ако вие не можете, как очаквате ние да успеем?! Естествен стремеж на Човекът е Хармонията, а Хармонията в Тялото е Красотата.
- ако някой те тормози и ти как ще го обичаш повече и повече; това е Мазохизъм и до колкото ми е известно още се счита за патология!
...

Това е проблемът с Християнството - Бог може да иска да остана САМ. Известно е, че най-силните Хора в Християнството са се отказали напълно от себе си. НО КОЛКО СА ТЕ?! Пък и едно е да станеш такъв по-своя воля, съвсем друго е да си принуден да се примириш със съдбата си по рождение... което е опасна ситуация, поради болката, която поражда скрит (и не толкова) гняв...
Лесно е за всичко да се обвинява човекът и да си измиваме така ръцете. Но проблемът остава.
Вярата не е достатъчна, по-скоро не е заместител. Апостолите Вярваха, но едва ли е голяма била радостта им докато са ги убивали с камъни или разпъвали на кръст. Радост от това, че мъките им скоро свършват и най-вече, че отиват при Бог, Когото обичат, но не и от самата болка. Такова бе положнието и на самия Исус.

Това е, съвсем накратко, загатвам тук редица важни теми. За съжаление, както сте забелязали, аз съм импулсивна личност, пиша бързо и бягам напред, а в момента не съм в състояние да отворя множество нови и сложни теми.

Освен това, ако сте обърнали внимание, през цялото време опитвам да се дистанцирам максисмално, да направя обсъждането обективно и общополезно, а не да се превръща в разискване на личните ми проблеми.

Аз съм се примирил. Не търся ново решение. Такова няма. Не съм Съвършен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите