Много тъпа идея.

Човек ако не обикне себе си, ако ще и убиеца на любимият човек да обикне, все ще си остане същият недоволен от живота човек. Ако ще и всички същества на планетата да обикне, ако няма любов към себе си, ще си дрънчи като празна тенекия и само ще бъде отразител, а не източник на любов.
Всъщност, как точно да обича другите, като сам себе си не може да обича такъв какъвто е??? Да раздаваш на другите, да им помагаш, да се лишаваш заради тях и т.н. без да искаш нищо в замяна не е Любов. Това е като да си нарисуваш клоунска усмивка на лицето и да си мислиш, че си щастлив.
Когато човек обича, когато е изпълнен с любов, на него не му прави впечатление, че се раздава, че помага, та той дори не се лишава, защото има нестихващо изобилие. Когато човек е щастлив, не му е нужно да си рисува клоунска усмивка, за да покаже на другите, че е такъв, те го разбират, дори когато той е сериозен, защото очите му се смеят и той сияе.

Много книги за самопомощ четеш, вместо да се учиш от самият живот и от самата себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите