|
А, това ли ми обясни? Ми така кажи, да знам на какво реагирам
Само че аз не те иронизирам, а пиша приказка. И това за смеха не го разбрах Файла едно време го повтаряше, но аз и тогава не го разбрах. Някво заплашително ли трябва да е?
Ами в случая нашата Маргаритка е такава и на нея й подхожда. Тя не е средно статистическа маргаритка и затова някои неща й се случват със закъснение
И не можеш да кажеш, че е алогично нещо, което е метафора. Искаш да ти обясня как цвете може да заприлича на бръмбар? С въображение.
А ти защо ми пишеш лично за теб, при условие, че аз ти говоря за ника ти, щото нали се обиждаш ако ти се говори лично за теб. Аз говоря за измислен персонаж, който аз го виждам така. Точка. Казах
А това за влюбеността ми е интересно - значи ти считаш за най-голямата възможна обида, която можеш да отправиш към някого, да го обвиниш, че е влюбен в теб? Ноу къмент
ПП. А, да.... 2-ра последна част.
Чул писъка й, от храстите около поточето излезе един стар жабок. Тя се упраши, защото жабите ядат бръмбари, а сега тя нали приличаше на бръмбар, но жабокът й протегна ръка и се представи:
- Аз съм краставия жабок.
Това я развесели и тя каза:
- А аз съм колорадската бръмбаритка.
Тогава жабокът се усмихна и й каза, че знае нейната история, и няма страшно - ще остане в този образ, докато не срещне някой, който да види истинската й същност. След това скочи зад едни храсти, а на Маргаритка й се стори, че нещо златисто проблясна на гърба на жабока, като бижу или цип, нобеше разстроена, защото не вярваше, че някой може да види, че е цвете в този черен костюм... и продължи по пътя си, мислейки, че ще си остане така завинаги. Срещаше различни насекоми и цветя, но ги избягваше... докато не срещна една вечер едно лале. Не можа да се стърпи и го попита:
- Какво правиш ти тук? В тази пустош сигурно си единственото жълто лале?
- Мога да те запитам същото. Какво прави една маргаритка толкова далече от маргаритковите полета, че и късно вечерта?
- Ами какво да ти кажа.... имам си причини.... А, чакай малко - Маргаритка ли?
- Ми Маргаритка, малко е тъмно, но все още виждам добре.
- Значи ти не мислиш, че съм бръмбар?
- А, заради костюма ли? Ми и аз имам костюми, някога обичах да ги сменям, но винаги съм знаел, че съм лале. Ти какво, да не забрави, че си цвете?
- Не, не съм... Просто мислех, че всички ме смятат за бръмбар.
- Хахаххах, много си смешна. Ами свали ципа тогава и хвърляй костюма.
- Цип ли? Има ли цип?
- Е, сега ще ми кажеш, че не си чела и инструкциите за употреба!
- Ами.....
Тогава той й показа къде е ципа, тя свали костюма на бръмбар и отново пое въглероден двуокис през листенцата си.
Лалето прибра костюма и каза:
- Предполагам, че това повече няма да ти трябва.
След което се обърна и се отдалечи, свирейки с листчетата си, като камбанки.
Това й напомняше за нещо от много отдавна, но нямаше търпение да се прибере в маргаритковата долина и затова се затича бързо. Не й беше трудно да се ориентира, защото нощта беше светла, виждаха се всички звезди и луната беше огромна и кръгла. Когато се прибра всички много й се радваха. И тя се зарадва и започна да се смее, само че вместо смях от венчелистчетата й излизаше музика, като звън на камбанки.
ди енддддддддд
Просто не обичам да оставям недовършени неща. Дано това да ти е.... т.е. да й е проблемът на Изабела.
No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet
|
Re: Верно ли [re: Hisia]
