|
Зачетох се по-внимателно в приказката. Ма тя е пълна с противоречия и няма нищо общо с причинно-следствените връзки.
Но минали на Маргаритка детските години и един ден на тортата й имало повече от 29 свещички.
От детските години директно на 29??? Да беше написала 19, по биваше ... и пак е много, за героинята на приказката ти.
Пожелала си Маргаритка да се влюби. Било й скучно вече, нищо ново всеки ден, искала тръпка.
Ако до 29 не се е влюбвала ... къде са я държали в тъмница ли?
Решила, че е принц - от онези, които правят двоен пашкул и стават на красиви пеперуди, щом ги целуне принцесата.
Жаби целуват принцесите, не насекоми.
Измислила си Маргаритка много истории за този бръмбар. И колкото повече му придавала от своите качества, толкова повече външно тя заприличвала на него, защото тя обяснявала своето мислене чрез неговото поведение.
Ето това ме срази. Значи, тя му придавала от своите качества, но заприличала на него и то докато обяснявала своите мисли с неговото поведение. Своите мисли за какво? Пълна мешавица е това изречение. Нагодила си си някакви работи без никакъв реален смисъл.
Другите цветя се чудели какво става, понеже не били виждали Маргаритка да се държи като бръмбар, при това колорадски.
А де, и аз и се чудя на тая маргаритка, как хем свой качества му придава, хем на бръмбар заприличала? Значи тя Е бръмбар.
Отчуждила се от всички други цветя, не можела да бъде и с бръмбара и седяла сама, мислейки си колко грозни са цветчетата й, понеже не били от насекомска ципа и били светли, а не в черно-виолетовата окраска на нейния любим.
Тук май си забравила, че започна приказката с Живяла си една девойка с име на цвете. А когато човек е влюбен не се отчуждава от другите, напротив иска да сподели емоциите си с всички себеподобни.
Когато се опитвали да я заговорят, другите тревички и птички, тя им крещяла "Вие не знаете какво е любов!", а си мислела "Вие не знаете какво е да си сама и никой да не те обича".
Нали беше влюбена тая маргаритка? Ти къде си виждала влюбен човек с такива поведение? Още повече да си мисли, че е сам и никой не го обича? Объркваш представите на невежите четящи, какво е любов, из корен. Когато човек е влюбен той има любов за всички, той не се интересува дали го обичат, а дали ще приемат любовта му.
Да не говорим, че човек с мислене "Вие не знаете какво е да си сама и никой да не те обича" има доста по-различно поведение от описаното от теб, а причините са далеч по-различни от влюбване.
Тя не била сама, но така се чувствала, защото се била влюбила в друг вид от друга земя.
Вече уточних, че ако беше влюбена, нямаше да се чувства сама ... още повече ако любимият и е повече въображаем отколкото реален. Точно заради такива любови хората са писали поеми, рисували са картини и т.н. ... въпросната любима/любим играе ролята на муза, защото е идеален поради своето отсъствие.
Една вечер, докато Маргаритка късала листчетата си "Обича ме, не ме..." тя чула някаква странна музика. Била много красива и тя решила, че непременно трябва да е от принц бръмбар.
Ако си късаш цветенцата докато си мислиш за любимия и всеки шум ти заприличва на него ... как това се връзва с "Вие не знаете какво е да си сама и никой да не те обича"???
Спряла да къса цветчетата и се заслушала. Чула себе си в красивите тонове и се харесала, въпреки че не била в черна ципа. Толкова се харесала, че успяла да погледне зад високите треви и да види, че свирят камбанките - нейни приятели цветя, а не бръмбарът.
Чула себе си в красивите тонове и се харесала? Т.е.???
Те цветята може да са били мариачи наети от бръмбара, той за това също е бил там.
В този момент бръмбарът минал покрай тях и тя видяла колко грозен бил той.... тъмен, страшен, див. И как мачкал цветята, покрай които минавал. А опитвайки се да бъде като него, тя била правила същото.
Тя нали беше цвете или пак стана девойка? Защото няма как едно цвете да е мачкало другите цветя и да е правило като бръмбара. И кога се е опитвала да е като него при положение, че му е лепяла нейни качества? И кой влюбен иска да стане като любимият си? Ти така ли разбираш любовта? Влюбваш се в някого и почваш да ставаш като него, да го имитираш и т.н.? Това ли е любовта според теб?
Но идеята за проглеждането не е зле като някакъв проблясък на смисъл в приказката. Стига преди това да беше описала някаква любов, а не идеализиране на непознат с цел придобиване на качества, които сме видели в него.
Помислила си колко са красиви цветята и как е могла да хареса този ужасен бръмбар. Отишла да се измие и се огледала в рекичката, но там видяла само него. Подскочила и извикала.
Това вече го коментирах.
Това ако ти е разбирането за любов ... ми не се учудвай, като ти казвам, че и хабер си нямаш от смисъла на тази думичка. А още по-малко можеш мен да ме мешаш в разказа си в който няма и грам любов.
Но ти благодаря, че доказа твърденията ми за теб и също така доказа неразбирането си спрямо поведението ми.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
|
Re: Тема на разговор [re: snowflakes never cry]
