Или пък тази тема за разговор:


Живяла си една девойка с име на цвете, да кажем - Маргаритка. Но минали на Маргаритка детските години и един ден на тортата й имало повече от 29 свещички. Пожелала си Маргаритка да се влюби. Било й скучно вече, нищо ново всеки ден, искала тръпка. И видяла един ден Маргаритка един колорадски бръмбар. Не била много внимателна в часовете по биология и не знаела какво е това нещо, което вижда. Решила, че е принц - от онези, които правят двоен пашкул и стават на красиви пеперуди, щом ги целуне принцесата. Измислила си Маргаритка много истории за този бръмбар. И колкото повече му придавала от своите качества, толкова повече външно тя заприличвала на него, защото тя обяснявала своето мислене чрез неговото поведение. Другите цветя се чудели какво става, понеже не били виждали Маргаритка да се държи като бръмбар, при това колорадски. А тя късала листчетата си и брояла "Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича..... обичам го!" Отчуждила се от всички други цветя, не можела да бъде и с бръмбара и седяла сама, мислейки си колко грозни са цветчетата й, понеже не били от насекомска ципа и били светли, а не в черно-виолетовата окраска на нейния любим. Когато се опитвали да я заговорят другите тревички и птички, тя им крещяла "Вие не знаете какво е любов!", а си мислела "Вие не знаете какво е да си сама и никой да не те обича". Тя не била сама, но така се чувствала, защото се била влюбила в друг вид от друга земя. Една вечер, докато Маргаритка късала листчетата си "Обича ме, не ме..." тя чула някаква странна музика. Била много красива и тя решила, че непременно трябва да е от принц бръмбар. Спряла да къса цветчетата и се заслушала. Чула себе си в красивите тонове и се харесала, въпреки че не била в черна ципа. Толкова се харесала, че успяла да погледне зад високите треви и да види, че свирят камбанките - нейни приятели цветя, а не бръмбарът. В този момент бръмбарът минал покрай тях и тя видяла колко грозен бил той.... тъмен, страшен, див. И как мачкал цветята, покрай които минавал. А опитвайки се да бъде като него, тя била правила същото. Помислила си колко са красиви цветята и как е могла да хареса този ужасен бръмбар. Отишла да се измие и се огледала в рекичката, но там видяла само него. Подскочила и извикала.


край на първа част на "Приключенията на колорадската Маргаритка"


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet