е, липсата на пари си е още едно депресиращо обстоятелство със сигурност. но наличието им не мисля, че е утеха. особено ако някой ги е имал цял живот, за него те са си като фон, все едно да преживее по-лесно раздялата, защото е здрав, ако никога не е боледувал. реално щастие могат да донесат парите само на някой, който ги е нямал и то за кратко. после пак ще опре до старите си проблеми, защото с хубавото бързо се свиква.

а перспективи и възможност има пред хората, които имат потенциал, който да развият и силното желание да го направят, разбира се.
не знам, наистина може би не разбирам, защото нямам опит от нито една от двете страни, обаче имам друг и то много кофти с липсата на цел. когато се отказах от нещо много важно за мен и реших, че ще бъда "реалист", което впрочем се случи почти неусетно и не е било драматично като решение, но се сринах супер бързо във всякакъв смисъл, даже здравословен. и причината я осъзнавам сега чак като погледна назад, тогава виждах следствията като причини за това да се чувствам зле. и в момента, в който направих една мъничка много мъничка крачка, към това, от което се бях отказала, все едно ми грейна слънце отгоре, а си бях същата. и всъщност изборът, който съм направила занапред, в 90% от случаите е свързан с много малко пари, в пъти по-малко отколкото човек може да изкара, ако си го постави за цел. и не ми е приятно, че ми се налага да правя този избор, защото я ясно, че парите са важни. но ако не опитам поне, ще съм нещастна със себе си. в никакъв случай не оспорвам стойността на парите и възможностите, които дават - напротив. но не могат да направят човек нещастен или щастлив, освен ако нещо важно не зависи от тях.
знам, че обикновено някой като говори така и звучи като празни приказки. но сериозно го мисля. за баща ми например многото пари биха значели свобода да има време да пише, да спортува всеки ден по няколко часа и да гледа филми или чете в останалото време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите