Днес попаднах на една книга, нещо като "Книга, която всяко момче трябва да прочете". Аналог на женските такива. За въпросите, които се появяват при превръщането на момчето в мъж. Уж случайно я разлистих, "защото нямало такива книги за момчета, а само за момичета и жени и сега поправяли липсата". Все мислех, че след 20 секунди ще я оставя. Накрая я прочетох цялата. Исках да разбера мисленето им. Установих, че изобщо не съм ги познавала и от това са всичките ми проблеми. Плаках понякога, не можех да спра. За нещата, които никога не съм преживявала. Заради грубостите, които са ме отвращавали от пола им още като малка. Заради толкова много неща. Ние просто не ги познаваме. Те нас също. Това е истината. Но днес след тази книга се чувствам малко по-добре, поне мисля, че е намалял придобития ми стрес от мъжете (които предполагам всички повече или по-малко имаме). Стрес и липса на взаимно усещане, разбиране.

Сетих се за толкова много закачки и фрази от бившия, които не съм разбирала, че са сериозни. Мислех как бих реагирала сега. Дали щяхме да стигнем един до друг. Или всичко пак е мисия невъзможна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите