Re: Къде сме днес?! / Контакти / Любов

-Да продължим с твоя пример с флората, ще продължи ли цветенцето да цъфти ако няма слънце, почва въздух..?!
-Ти да не си в затвора?(ти нямаш ли въздух, храна, вода, не виждаш ли слънце?)
-Идеята на нескопосанати ми метафора е, че цветеото няма да цъфти ако не е в подходяща среда.
-Ти да не си бебе? или подрастващ, който зависи от родителите или околните?(ти сам се грижиш за себе си и си доставяш нужните средства за съществуване, а не зависиш от някой друг да ти ги доставя.)
-Да го кажем така и този клуб е среда, работното място е среда, приятелите са среда, семейството е среда.....Не че всички тези неща не подлежат на промяна, но те никога няма да зависят единствено и само от теб, независимо на каква възраст си.....

Човек не може да реши какво да му се случи в този живот и избора, който всеки човек има, не е в това, да променя средата си. Избора е в това, как ще погледнеш на тази сведа, като на нещо лошо или като на възможност? Как ще се впишем ние самите в нея, като жертви или като творци?
Ако в една и съща среда, човек само промени поведението си и начина по който гледа на нея и ... ето ти една различна среда в която нещата почват да стават по различен начин.
Ако се будиш с мисълта, че този ден вече е изживян, разбира се, че ще си отекчен и всичко ще ти се вижда до болка познато, но ако се будиш с мисълта, че днес ще откриеш нещо ново, ще накараш още един човек да се усмихне, че ще направиш малък жест за някой твой приятел, познат, а защо не и случаен минувач който не може да се справи с картата на града. Тогава и само тогава ти ще си цветето не в гората, а в града, където ще разцъфтиш, само защото ще осъзнаеш, че има за кого да разпръскваш аромата си (обичта си).
И всичко това е защото даващият изпитва много по-голямо щастие от получаващият. За това, ако седим и се правим на жертви, които очакват да им се даде, да им се случи нещо, да намерят нещо ... сами се обричаме на нещастие, за което нито средата, нито околните, нито Господ ни е виновен, а сме си виновни сами