Нали затова си общуваме обменяме си субективни действителности и обсъждаме своите и чуждите истини. Разбира се, че ни дреме за чуждите истини, нали сме социални животни, нали имаш приятели, гаджете, любовници, съпрузи, братя, сестри, родители, роднини, въобще заобикалящ те свят за които малко или много се вълнуваш, доколко техните истини ти влият е вече друг въпрос, важното е че ти дреме....Всъщност ако не ни дремеше дори този диалог губи своя смисъл....

Казвам, че не мога да се чувствам добре, ако знам, че е лъжа, а не чия истина да слушаш за да се чувстваш добре.

"Иначе красиви места има навсякъде, въпроса е ми защо все по-рядко ги виждаме?!" - това е някакво мое вътрешно чувство до колко то кореспондира със заобикалящия ме "суров" свят откривам тук докато си общуваме, с колегети докато си пием кафето или бачкаме, с приятелите на по чаша бира и т.н.

Е, добре кажи не се ли самозалъгваш?!

Огонь батаpея, огонь батальен