кво си мило
ситуацията наистина не е същата, и е доста далече всъщност... твоето е направо безобидно. а и ти си го осъзнала...
няма лошо да грешиш (е, зависи от грешката), все пак, всички грешим, дори най-отговорните и съвестните. лошото е да не я осъзнаваш като такава. да я затвърждаваш, вярвайки в правотата си и въпреки, че навреждаш и газиш през хора, да продължиш да вярваш искрено ?! че си благороден, духовен, възвисен, различен, уникален...'душата ми е църква'... и прочие безумия. но както и да е
всеки с акъла си. с избора си...и с последиците от него.
зная, че един ден ще разбере...защото той има потенциал, просто не е развит от липсaта на опит и духовна зрялост. и когато разбере, ще смири натрапливата си самовлюбеност, защото ще види, колко всъщносш не е такъв, за какъвто се мисли. ще осъзнае колко далече е от стойностните неща, които изповядва...единствено на думи. ще осъзнае колко измислени са били чувствата и любовите му...когато познае истинската любов. а затова е нужно време. поне след 5 години връзка ще има някаква по-реална представа...за това що е Любов. а след 2-3 пъти по толкова, ще разбере, че всичко, на което е посветил живота си е празна суета и робуване на честолюбието. а може и да не разбере, да закърнее...и да затъне повече..
нали знаеш - всеки сам е отговорен за съдбата си
сега като се замисля, изпитвам към него само снисхождение. ако само се видеше през моите очи...добре, че не написах това в клуб, където да може да го прочете... нека почива в мир, миналото.