Имаш си своята истина, вярвай си в нея.
НО
според мен, грешиш и то много кардинално, грешиш за пича, който може и да е истинско говно, може и да не е, но по-лошото е, че грешиш за себе си.
Това с дългите връзки - Ок, слагаш се в някаква си самозаблуда и го подкраваш, като скакалец, смучеш и се буташ, докато можеш, а после, когато се появи някой друг и изгодата и самозаблудата от предишния е намаляла, прескачаш на него(Новия) - за такова поведение си има и термин в психологията. Тебе те е страх, ти си слаба, точно затова ти винаги си с НАЙ-ВЕЛИКИЯ, който в последствие става най-смотания и тогава, естествено се появява най-великия и колкото и смотан и неудовлетворяващ да е той, ти се вкопчваш в него с някоя дълга задушаваща връзка и това е така до момента, в който на него му писва и започва да ти става прекалено неудовлетворителен, сама се досещаш, какво следва след това - прескачаш на друг и плюеш по предишния. Е, хубавото е, че малкото ти бивши гаджета, все пак са останали с някакви добри впечатления от теб и продължавате да поддържате връзка.
Толкова за твоя велик опит и за това, колко смотан и егоизтичен е той. Егоизтичната си ти. Ти не вярваш в неговите чувства, ти си тази, която изисква, някакви по-доказуеми и реални чувства от негова страна, а реално не даваш нищо - само изискваш.

И това, ако не е самозаблуда.

А самозаблудата в обичта е точно това, което ти осмиваш в този човек.

Доста огледален образ, нали?

Дали всъщност, тази ти ирония, този саркастичен и истеричен присмех, не е насочен към самата теб, без да го осъзнаваш?

За мен - не си права(отново) и къси съм имал и дълги съм имал и то, когато каквато съм поискал. И не, не злобея, нито би могла да ме унижиш, най - малкото "Казано честно, всичко ми е наред", а това че ми е жал за теб и че си ми като отворена книга, не е повод за агресия срещу мен, ти си решила да си изливаш мъката и злорадството тук, ако не искаше да бъдат коментирани, може би щеше да ги запазиш за себе си.