Скъпа Амнерис,
Благодаря за разбирането Много благодаря
Наистина останалите като че ли схващат само част от идеята и веднага се нахвърлят върху, вярно, провокативната ми теза. Но пък очевидно реакцията им на отхвърляне е толкова детинска, че чак крещи "Не искам да помисля и за миг, че може би е така" Да, да приемеш подобни тези, означава доста сериозно да преосмислиш нещата в живота си, в чисто личен план, както и да поемеш редица доста сериозни отговорности, както казваш и ти. А повечето хора предпочита да вярват в химери, да подхранват наивни блянове, създадени от приказките и сериалите поверия, които обаче никой никога и никъде не е доказал. Та кой кога ви убеди всъщност, че любовта може да бъде вечна? Та дори вие чакате всяка ваша любов да е вечна, и като поизстине, и почнете да се жалите, че не била "истинската"? Това е детинско поведение, меко казано. Бягство от реалността и отговорността за самия себе си, както впрочем и за човека до теб ...
Но това ми лирично отклонение май също няма да бъде разбрано от повечето четящи, уви
На теб, Амнерис, желая всичко най-хубаво и бъди щастлива
|