Съгласих се, че е много вероятно да отминат тръпка,любовта, страстта...но, че има и живи примери за това, че може и да не отминат.
И освен това- защо да се лъжем - когато вече не искаш да се гушнеш в любимия човек, когато този "любим" човек не предизвиква в теб трепет, когато го обичаш както обичаш баща си или брат си, когато той просто престане да бъде "любим"...и всичко това докато сте още на 25, само двамата, когато нямате деца, когато не сте се сблъскали още с толкова много ежедневни,досадни,чисто битови проблеми... Когато още тогава видиш, че няма живец във връзката- има ли смисъл?
Както и да е- моята тема не беше дали трябва да се ожениш за първия човек, с когото се разбираш, с когото си бил дълги години,не търся и съвет-аз минах по този път преди доста време и не съжалявам и за момент,че постъпих така.
Въпрос на гледна точка, предполагам