Здрасти, скапа!
Стана ми много мъчно, като прочетох тази тема. Всъшност прочетох я доста набързо, като през цялото време се надявах само на едно - да не си престанала да пишеш. Но уви ... Затова ми стана и толкова мъчно... А и за това, че ако е истина, че с новите Холандски ... ти просто няма да можеш повече да соделяш ... някакси да си ограничиш свободата заради нещо, в което вярваш, не ми се виждаше страшно. Та нали това го виждаме всеки ден - хора, които работят от сутрин до вечер, хора, които пият от сутрин до вечер и т.н. защо не и хора, които обичат от сутрин до вечер. Дажи всичко ми се струваше романтично и дори малко възбуждащо. Признавам си малко сам извратен - не го крия, пак и няма нищо лошо след като не накарнявам свободата на другите, нали? Освен това сам и малко луд. Тук малко ме разочарова, че толкова много искаше другите да не те смятат за луда. Да, това не ми се понрави изобщо. Има известно противоречие в това да искаш да си различна от стеротипа, но да те плаши това да ти наречат луда. Защо? Всъшност дали си луд или нормален не е ли въпрос само на дефиниция? Както и да е ... стана ми много мъчно, защто се надявах, че ше можеш да ми отговориш на много въпроси, които имам. Но уви...
Донякъде ти се възхищавам. Имаш смелостта да "плеснеш" личния си живот на масата, както някой се беше изразил. Това не е толкова лесно, поне за мен. И то не заради онези, които няма да приемат мнението ми, ще се опитат да ме категоризират, хулят, и т.н. С тях нямам проблем - лесно мога да ги умножа по нула. Никога не сам имал проблем да игнорирам някога. Това което много ме притеснява е да чуя мнение като на 1.44. Нешо, което е вярно, земно, логично и.н. Нещо, което ще ме накара да мисля, че не сам прав и гледната ми точка не е това, за което я мисля.
Според мен това, за което си започнала темата не е дори и мисълта да обедиш хората, че и по този начин може да се обича. Та това е описано одавна в литературата. Как се казваше онзи роман за двама съпрузи в Африка (съжалявам, но много трудно помня имена). Беше описано едно как всъшност мадамата се чувства щастлива, като дава всичко от себе си любимия, личен живот, свобода... Всашност биаха описани много неща, но това правеше впечатлние. Това което малко ме накара малко да се ъамисля е защо всъшност търсиш подкрепата на обществото в подобен момент. Но ако всъшност всичко е истина, както казваш, то ти не я и търсиш - ти просто искаш с някой да споделиш. Извиняваи, занам че звуча сякаш искам да те анализирам. Съвсем не искам просто да кажа, че знам какво е да искаш да спделиш нещо и да няма с кого. Май мислите ми са много разбъркани. Това е заради бирата. Освен твоя проблем имам им този на 1.44 :)
Сигурен съм, че ще прочетеш това, затова и си правя труда да го пиша. Човек винаги вярва, че нещата ще имат добър изход. А дали е наистина тъка?
Другото нещо, което търсиш е отговора на въпроса какво има на края на пързалката. За мен имаше само една голяма дупка. Опитвах се да излеза от нея, много пъти. Нестава и нестава, докато накрая осъзнах, че всъшност аз не искам да излизам. Та нали ако излеза ще трябва да реша накъде да тръгна. Аз не зная накъде искам да вървя, тук ми е добре. Да тук не е толкова зле. Поне себе си мога да лъжа. А пък в краина сметка е важно, какво ти си мислиш.
Дали форумът се иъчерпи за теб като теми и за това го прекрати или наистина сега нямаш и свободата сори да пишеш. Това ще е много тъжно. Всичко толерирам, но правото на личен избор и на това да си духовно свободен ... няма да правя оценки и анализи. Та нали това най-много мразя.
Искам да приключа вече пиянския си бъртвеж. Искам да ти пожлелая лека нощ, скъпа. Не се сърди, че те наричам тъка. Ти всъшност сама си избрала да скашиш дистанцията с непознатите толкова много, разкривайки им мислите си. Ще се радвам да пишеш пак.
П.П Бях се подписал Никой. Но то си е очевидно след като не сам се регистрилал. Затова решх да се прекръстя на пиян. Поне казва нещо за мен.
|