"Мога да кажа "спираме" във всеки един момент."
Кажи спри за една седмица, поживей малко по "нормален" начин и ще разбереш какви последици си нанасяш върху психиката...
"Аз постепенно свикнах да живея по този начин.... В един момент започна да ми харесва ... Някак омагьосващо е..."
"Колкото и парадоксално да ви звучи, когато стоя в къщи завързана и със запушена уста, аз се чувствам спокойна и свободна от необходимостта да взимам решения в ежедневието. "
"Нямам съмнения, по скоро се страхувам от бъдещето..."
"Ние сме семейство, някой ден ще имаме деца...Тогава ще трябва да спрем... "
"Започнах да се чувствам защитена и спокойна в това състояние..."
"Сега , бих казала че ми е трудно да живея другояче... Когато понякога излизаме и се срещаме с хора...аз не намирам думите и се чудя къде да дяна ръцете си..."
Замисли се над всички тези думи изречени от теб. Това, което мога да кажа от личен опит е, че ми се е случвало да не излизам дълго време от вкъщи - висене на компютъра денем и нощем, книги, телевизия. Стига се до един момент в който губиш представа за реалния живот, започва да те е страх от него, понякога се случва да изпитваме и страх дори от мисълта да излезем навън, страх да не бъдем наранени и да не нараним някого, страх от това как ще ни приеме другия свят, страх от ...
Живота е жесток, а по този начин ние ставаме много слаби от психична гледна точка на човека.
Не те убеждавам в нищо. Изказах само едно мнение. Аз лично ще направя усилия да променя този начин на живот, който водя в момента...
|