Здравей
От дълго време чета как върви тази тема и не знам защо не ти пиша, определено искам да го направя обаче.
Ти казваш, че това е любов. Вярвам ти, приемам го този твой светоглед. Аз лично ще го нарека пристрастеност, защото (ако си ме чела някога преди в този клуб) не вярвам, че съществува нещо универсално, наречено любов. За мен любов е прекрасна дума-изтривалка на всякакви чувства на близост, привързаност и използване (във всякакъв смисъл). Не си падам по идеята да кажа за дадени отношения - "ето това е любов", а по-скоро предпочитам да им направя разбор и да им дам други, далеч по-достойни имена. И в тази връзка...
Вярвам, че това, което описваш е истинският ти живот, а не плод на фантазията ти. Харесва ми начинът, по който водиш диалога, не си арогантна, още по-малко глупава и неграмотна. В този дух на доброто ми отношение към тебе, бих искала да науча повече за това как живееш. Някой беше споменал по-нагоре за дневници. Не зная дали си водиш такива (аз лично имам и го намирам за чудесен начин за споделяне и разсъбличане на истинското ми "аз"), не зная коя от двете форми на личен живот - физическата или духовната - има по-голямо значение за теб... но бих искала, ако ти е възможно да го споделиш тук пред всички, да опишеш един твой ден - от събуждането ти сутрин до вечерта, съня... всичко, което си направила и помислила...
Интересно ми е. Не е просто любопитство, още по-малко има за цел да те шегувам в последствие, а защото аз не съм била робиня в истинския смисъл, подчинявала съм се на мъж, без да го искам, втълпявала съм си, че ми харесва да се подчинявам, но никога истински не съм изпитвала емоциите, които са вътре в теб... В обкръжението си също нямам познати, от които да почерпя това, което мога да почерпя от тебе...
Разкажи ми...
...а това е процес!
|