Здравей Лейла! Като казвам, че искам да ме приемеш такава каквато съм, нямам предвид да одобряваш това което правя, или, не дай си боже, да заживееш като мен. Достатъчно е да разговаряме, без да бъда обиждана, заради по-различния си начин на живот. Бихме могли да спорим и да не сме на едно мнение по много въпроси, но това да не бъде повод едната от нас да нарича другата с обидни епитети... Аз имам за каккво да споря с теб - не съм съгласна, че темата е сбъркана и че няма общо с любовта. Напротив. Аз правя това, именно защото обичам мъжа си и получавам неговата любов. Връзката ни е пълноценна, според нашите разбирания /не съм сигурна че някой може да даде определение за това какво е пълноценна връзка, май за всеки е различно/. Да, любовта ни е странна, нетрадиционна, различна от общоприетата, но я има... Приеми че това е едно друго измерение на любовта между двама души, което ти не познаваш... Това като че ли прозвуча малко надуто...моля те не го възпримай така... Просто ...се опитвам да ти кажа...че когато пуснах темата, го напарвих с пълното убеждение, че мястото и е тук... Иначе...какво да ти кажа, ... ти пишеш, че не виждаш кой би се влюбил в момиче като мен... Няммам възможност и желание да експериментирам дали е така... Приела съм да живея с мъжа когото обичам и не търся друг. Но от друга страна, не бъди толкова рязка и категорична - не съм грозна и начинът ми на живот не би бил повод да не бъда харесвана от мъжете. Просто нямам амбиции в тази посока... Колкото до това, дали има и добри мнения в постинга...ако се замислиш - има... Чао, Лейла... Дано да съм успяла да те убедя съвсем мъничко в това което ти пиша...
|