Ти му кажи сбогом. И на себе си, впрочем. Пък се дай за възпитаване отначало. От първата годинка. На някой добър човек обаче.

П.П. Че то първото, което се учи от проговорилото дете е да говори очи в очи с този, на когото и за когото говори. Все едно любимият ти ли е или не. И все едно хубаво или лошо ще кажеш за него. И все едно каква е ситуацията и колко те разпитва приятелката на приятелката на приятелката. Ако ти е неудобно да поддържаш разговора с мучене или нещо друго, задавай въпроси. Така можеш да научиш неподозирани неща за хора, за чието съществуване не подозираш, а и известни неща за хора, които те интересуват. На останалото не се доверявай обаче. Все ще е интерпретация, представена като информация понеже.

Според мен.