Трябваше да се видим , но в последния момент се оказа че има работа. Аз се вбесих защото го чаках приготвена от 1 ч. Междувременно той ми се обаждаше и казваше – “Мила, до 10 минути съм пред вас.” – и така 3 пъти. Най-накрая се оказа, че било станало нещо и не може и ако искам по-късно и т.н. Аз му казах, че нямам желание вече да излизам и той ми каза, че ще ми се обади като се прибере. Малко след това една приятелка ми се обади и аз почнах да го кълна пред нея доста цветисто. Думи от типа на – тъпо копеле, за какъв се мисли, че е много готин ли, трябва да е благодарен, че излизам с него, на нищо не прилича, /тук последва подробно описание на някакъв изрод, в който всичко е грозно – целящо да опише моя възлюбен по най-ужасния начин, съдържащо – криви крака, нелепи прически, безвкусни дрехи и т.н глупости – нищо общо с реалността/, вече няма да му имам доверие за нищо, това му беше последната грешка, да си иде при бившата приятелка, и без това са си лика прилика, то и тя на нищо не прилича, приятелите му пък са тъпаци, нищо чудно, че и той е такъв, че секса с него не бил нищо особено и др. подобни. Беше ме обзела вякаква ужасна злоба, направо не можех да го понасям. Приятелката ми ме изслуша, каза е може наистина да е било нещо важно и за това да не е могъл да дойде. Каза ми, че той ме обича и държи на мен и не би направил подобно нещо без да има причина. Каза че е свестен човек. Тя го познава от доста време. А аз продължих – “… да бе да той ли е свестен и последва злобна тирада подобна на предишната.
След като свърших с разговора с нея, телефона звънна. Беше той и каза, че случайно се е включил в разговора, защото се е опитвал няколко пъти да се свърже и му давало заето. Каза, че е чул всичко, т. е. Почти всичко и че няма намерение да ме притеснява повече. Каза “чао”, после затвори. Е сетете се как се почувствах. На всичкото отгоре, това момче е наистина свестно. Мъчно ми е, че така стана. Не мога да му кажа: “Бях ядосана и за това така говорех.” , а какво да му кажа. Въобще нещо да правя ли или да го забравя. Вярно е, че и той ме е подслушвал, което също е ужасно, но това което дрънках на приятелката ми е още по-ужасно. Обаче пък съм сигурна, че почти всички си изливат яростта по подобен начин, без да ги мислят на сериозно нещата, които говорят. Кажете какво да правя?
|