Над леглото ми виси следното нещо, което ми е станало като девиз:
"Животът е такъв, какъвто си го направиш" или както аз обичам още да казвам "квото си направиш, скъпа, никой не може да ти го направи"
Изтървала си питомното, гони дивото сега, гони Михаля.
Няма нищо по-трудно за лечение от накърненото мъжко достойнство и чест. Ти си го засегнала точно там. Ей, боли го сигурно пича. И надали ще изгаря от желание да види и прекарва времето си с човек, който, малко като му се ядоса, почва да го обижда така. Аз лично не бих. И той, ако не е лукова глава, също не би.
Сори, болезнено директен съм, ама щото не съм лицемер да казвам 'бе звънни му, извини се, ще се оправите'. Не казвам това, което искаш да чуеш.
Поне ще ти остане като обичка на ухото, да знаеш че така не се прави.
Гледай напред!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите