|
Часовникът дванадесет часа удари,
а аз го гледах и с него времето броях.
Мислите ми бяха пак при нея,
за нейната любов, отново помечтах.
Пред мене, бял лист хартия, химикалка,
зад мен - болка, тъга и много самота.
Как сега, чрез лист хартия да ти кажа,
как със думи, някак да го обясня.
Върху листа душата си изливам,
химикалката говори вместо мен.
Сълзите върху хартията проливам,
да пиша, май съм твърде уморен.
Мило момиче, аз имам само този лист хартия,
това остана ми, това е моята душа.
Хей любима, кажи къде, къде да те открия,
кажи къде, със сърцето да напиша любовта.
Пиша чувства, не върху лист хартия,
а творя ги, върху твоето сърце.
Не с химикалка или пък с някаква магия,
а със сълзите, по моето лице.
Ако сърцето ми, е като бялата хартия,
а химикалката е в твоите ръце.
Какво ли ще напишеш върху него,
какво ли ще ми каже твоето сърце.
Аз не съм поет, не съм и романтик,
аз съм просто едно момче, с една душа,
и с едно сърце, което вярва в любовта,
и на което само болка е отредила таз съдба.
Белия лист, сега е празен,
няма кой думите да прочете.
Всяка вечер върху бялата хартия,
викам те, и търся твоето сърце.
Този лист сега е единствения път към теб,
но как с думи да те върна или да ти се извиня.
Прочети думите написани с очите си,
но остави сърцето, чувствата да прочете.
Бял лист хартия и много тъга,
от болката не мога да се скрия,
тя обсебила е сърцето и моята душа.
Върху този лист хартия,
как любовта да изразя.
Защо не искаш да ме чуеш,
аз викам те, сам съм сега.
Върху лист хартия,
с химикалка,
изписвам любов и тъга.
Само този лист хартия,
само той остана ми сега.
Обичам те, Стаси, написах го не с химикалка,
обичам те, мила, написах го със любовта.
Написах го, не върху лист хартия,
написах го, върху твоята душа.
 "Free your mind"
|
Бял лист хартия и много тъга
