Здравей душичке..От доста време не сме се виждали ....
Найстина не ме хващаш в хубав момент. Вече си разбрала какво не ми дава сън и усмивка ...
Написала си ми доста неща, и всичките в общи линий биха нахранили големите ми празни надежди. Може би ако ги бях научил по-рано .....щяха да ми бъдат от полза .....но толкова много оплетох конците че просто не виждам изхода от всичко това ....Вече направих грешката да я засипя с извинения и молби ....и единственото което постигнах бе че сега не иска нито да говори с мен нито да ме вижда ....Втори шанс естествено не получих ....
Дали всъшност съм готов за втори шанс...Когато го исках ...със сигурност не бях готов ....сега ....знам ли ...това трябва тя да го прецени а не аз....но как ли ще го прецени като нито се виждаме нито пък говорим по телефона повече от три минути и полувина...
Дали й липсвам ...сигурно е така ....незнам ..мога само да предполагам ...Дали е по-щастлива без мен също не знам ....съмнявам се аз да съм бил причината за проблемите които не й даваха да се усмихне ....
Съгласен съм, че вие жените найстина рядко признавате че грешите...но пък винаги търсите чуждите грешки ...е не мога да ви се сърдя заради това ....това си е част от чара ви :)) Честно казано ме накара да се замисля върху някои неща по този въпрос ....Всяка грешка която тя е правила съм я прощавал ....а за да се извини за нещо ...трябваше аз да я подсещам .....Не й се сърдя за нищо разбира се ...и не я обвинявам ....всичко е въпрос на избор ....това че аз съм прощавал не значи че тя беше длъжна също да ми прости ...Пък и аз я харесвам такава каквато е ....ако нещо трябва да промени ...да го направи по собствено желание а не заради мен ....аз си я харесвам такава ....
Всъшност всичко това започна доста нелепо ....мисля че и двамата с нея не разбрахме навреме до къде ще стигне всичко това ...Всеки беше в тежък момент и вместо да се подкрепим един друг ...се нападнахме ....всичко стана толкова бързо че даже не усетихме от къде започна ..и къде свърши тази простотия ....Всъшност аз напрасках повечето грешки ...докато се опитвах да оправя други .....Абсолютна каша стана ...
Дали съм нещо по-различно от повечето представители от мъжки пол? ....Нинам :)) Може и да не съм от типа "кретени" но затова пък успешно се справям в другата крайност .....В общи линий сега се опитвам да спазвам някакво равновесие....
Разглеждах грешките си много пъти. Намерих доста които и тя самата едва ли е забелязала....но какво ли значение има сега .....за мен може би има ....за нея ...едва ли ...
Не се подценявам душице .....но не не се и надценявам ....След като тя е преценила че не иска да е с мен ...значи не съм кой знае колко специален ....Незнам ..не съм мислил по този въпрос ....
Да й дам повече време казваш .....Че кой съм аз че да давам или отнемам на някого време .....ти май не разбираш положението в момента .....Ние не сме заедно вече ....или поне тя не е с мен ....Тя си разполага с цялото време на света ...свободна е ....Хм ...сещам се тука за част от една песен "Да се удариш в решетките на ствоята свобода" ....Аз нямам кой знае какво да направя Диде ....Това не е борба ....не е битка или война ...това е любов ....
Знаеш ли ...истината е някъде по средата ....Помниш ли какво се случи преди четири години ...помниш сигурен съм .....знаеш че от тогава най-големият ми
страх е да не загубя човека до себе си ....в смисъл да не му се случи нещо ....Питах я кога ще се прибере и къде ще ходи ....не толкова защото я ревнувах ....колкото защото ме бе страх да не се случи нещо с нея ....все
се опитвах да съм там където нещо може да стане ....Имах й доверие ....всъшност тя бе първия човек на когото найстина имах доверие ...и все още имам .....Ревнувах я разбира се .....прекрасно знаеш причините ....ревнувах я но внимавах да не го показвам ....всъшност тя никога не ми е давала поводи за ревност .....много я уважавам заради този факт ....Незнам защо я ревнувах ......детска му работа .....къде ми беше акъла се чудя сега .....Задавах прекалено много въпроси .....задавах ги а знаех отговорите ...но все пак ги задавах ......направо сега ме е яд за толкова много
абсолютни групости които съм правил ....

Дали бих повторил грешките си ......ти как мислиш ? .....
Дали съм се отказал ....хм .....а ти как мислиш ?
Дали я обичам .......според теб спрял ли съм дори за секунда да я обичам ?

На този свят няма нищо и никой заради когото да си заслужава човек да страда....няма и нищо заради което да си заслужава човек да се промени .....Или поне така си мислех преди да срещна нея ....

Не ....не съм се отказал от сърцето си ....не съм се отказал от любовта си ....не съм спирал да я обичам ....не съм спирал да я сънувам ....Но спрях да мисля като дете което си е навило нещо на пръста ....Търсех промени в себе си ....дали нещо се промени незнам .....Всъшност всичко което се случи ми даде отговори на много въпроси ......и сега нямам намерение да задавам въпроси ...нито пък имам намерение да им търся отговори ....

Това е от мене .....ще се опитам да мина в края на другата седмица ...но нищо не обещавам ...имам пътуване до Пловдив и до Варна ....Имаш поздрави от майка ми ....

Едно сърце, една душа, един живот, една съдба, една любов, една борба.