Не е лошо да се четат книжки от време на време. Освен Толкин...

Ето какво се казва в "Сага за Инглингите": "Те вървяха като побеснели кучета или вълци и гризяха крайщата на собствените си щитове, и бяха силни като мечки или бикове. Те убиваха мъжете и нито огъня, нито стоманата можеха да им навредят; и това се наричаше ярост на берсерк".

В "Сага за Вьолсунгите" пък се описват вълчите превъплащения на героите Сигмунд и Синфьотли. В други саги пък се описва инициацията на героя, който се бори с призрак, с 12 берсерки и с мечка ("Сага за Гретир").

Във всички такива случаи става въпрос за членове на древногерманските Mannerbunde (мъжки съюзи), от които в Скандинавия очевидно са съществували два - на берсерките - букв. "воин в кожата (serkr) на мечка" и улфхеднирите ("вълчите глави").

За "бойната ярост" на членовете на мечешките, вълчи, кучешки и глигански съюзи е писано много. Това е било ритуално поведение, предшествано от съответни религиозни церемонии. С ритуали се целяло създаване на магическа защита, която правела ненужна физическата. Може би това е било придружено с приемане на халюциногени - в случая мухоморка.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!